Английският експеримент

Във Франция една умерена пенсионна реформа предизвиква общонационално брожение, докато във Великобритания една жестока програма за съкращения може да разчита ако не на подкрепата, то поне на безмълвното одобрение на обществото. Несъмнено в тази контрастна конфигурация играят известна роля съвсем различните политически лидери. Освен това натискът за енергични действия на Острова е много по-голям, отколкото край Сена.

Една малка революция

Но има и една друга съществена разлика. Драстичният курс на икономии във Великобритания е свързан с важна промяна в политическата ос: правителството на премиера Камерън прехвърля част от властта върху местните органи. Центърът не дава на хората пари, но им връща част от властта. Гражданите получават свободата сами да откриват нови училища, да организират общински инициативи, дори да имат думата при полицията.

Тази "центрофуга" е една малка революция. Така от анонимната държава може да се роди една субсидиарна "разчленена република". По този начин гражданите поемат и отговорността за собствените си решения. Затова английският експеримент представлява отговор на кризата на доверие, която изживяват редица западни страни. Твърде дълго се вярваше, че единствено икономиката е от решаващо значение. Гражданите обаче се нуждаят от възможност за постоянна обществено-политическа работа, която анонимната държава не може да им предложи.

Франция предлага тези дни достатъчно нагледен материал за този непродуктивен и опасен вакуум. При управлението на Саркози тенденцията към тотална концентрация в ръцете на една-единствена политическа класа се усили още повече. Така страната се отучва от политическа отговорност и се отдава на чистия протест - също както навремето някои парижки бунтове бяха просто отражение на версайския абсолютизъм.

Нека останем в историческата рамка. Още в средата на 19 век Алексис де Токвил противопоставя на френската монотонност многостранното разчленяване, характерно за британската демократична традиция. От този източник черпи днес Стийв Хилтън, главният стратег на Дейвид Камерън.

Между двете крайности

Става дума за преоткриването на един от големите ресурси на политиката: мотивиращата сила на собствеността е от значение не само в икономиката. Също и в политиката хората се ангажират повече там, където са в състояние да възприемат обществените дела като своя обща собственост. Именно това прави местните институции така ценни.

Дали този експеримент ще успее е открит въпрос. Но би било добре, ако Европа следи внимателно какво става в Англия, без да забравя Франция. Между тези две крайности се простира политическото пространство, в което се води борбата за бъдещето на нашата демокрация - заключава коментаторът на "Ди Велт" Герд Хелд.