Асад - съюзник на Запада?

САЩ и Европа са изправени пред дилема. Подкрепяните от Запада умерени сили в Сирия не успяват да се справят нито срещу армията на Асад, нито срещу радикалните ислямисти. Само Асад е като че в състояние да спре настъплението на Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) в Сирия. САЩ и Европа могат да подкрепят неговата позиция срещу джихадистите и това би защитило съседна Йордания от атаките на ИДИЛ, твърди цюрихският експерт Алберт Щахел в разговор за ДВ. Ако Западът не се намеси, кроежите на джихадистите за глобален халифат от Средиземноморието до Ефрат ще променят картата на целия регион в Близкия Изток.

Ихоси Шашанк от британския мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI) предупреждава, възможностите в сирийския конфликт да не бъдат свеждани до избор между по-голямото и по-малкото зло. Погрешно е, според него, режимът на Асад да се смята за бастион срещу радикалноислямистките претенции за власт. Самият Асад наистина се представя в ролята на защитник срещу екстремистите, като подчертава, че винаги предупреждавал срещу тяхната опасност. Само че действителната му роля е друга. “Колкото повече някой подчертава, че се бори само срещу терористите, толкова повече в конфликта надделява именно терорът”, посочва Шашанк. Необходимо е не сътрудничество с Асад, а демократична промяна.

Тайните служби търсят контакт с режима на Асад

Според информации в медиите, редица западни тайни служби още миналата година са се опитали да установяват контакт с правителството в Дамаск. Според официално непотвърдени информации на АРД от 2013 г., сред тях е и германското външно разузнаване (BND). За секретни разговори с високопоставени сирийски представители в Норвегия съобщава още ливанският вестник “The Daily Star”. Създава се впечатлението, че западните служби вече си сътрудничат със сирийския режим, докато западните правителства официално все още настояват за смяна на Асад. Но засега до сътрудничество очевидно още не се е стигнало.

Според експерта Щахел, западните служби искат да се доберат до повече информации за терористичните групировки. Освен ИДИЛ, има и други групировки като джихадисткия Фронт ан Нусра. “Службите искат да разполагат с повече сведения за тях и особено за дейността на европейските им привъженици и участници в джихада”, пояснява Щахел.

Само че и подобен ограничен обмен на информации със сирийския режим в борбата срещу тероризма е рискован, смята Шашанк. “Никак не е изключено сирийските информации да включват просто имената на умерени бунтовници, обявявайки ги за джихадисти на ИДИЛ или Ал Кайда”, предупреждава експертът. В климат на взаимно недоверие стойността на каквото и да е сътрудничество между тайните служби е съмнителна.

От злодей - в съюзник?

Срещу евентуално съдействие с Дамаск се противопоставя и наложилата се обществена представа. След като години наред е бил представян като злодей, Асад трудно може да бъде приет изведнъж за съюзник. Това би било удар и за умерените бунтовнически групировки в битката им с армията на Асад и ИДИЛ. То още повече би разярило и бездруго обезверените бунтовници, посочва Шашанк, имайки предвид подкрепяните от Запада части на сирийската опозиция.

Стратегическият проблем на ИДИЛ и Фронт ан Нусра съвсем не е само Асад наистина, но въпреки това съдействието с него би било контрапродуктивно. Подкрепа трябва да се търси не сред поддръжниците, а сред враговете на Асад – във вече утвърденото взаимодействие със Саудитска Арабия, Турция, Израел и други противници на режима в Дамаск. Контактът с тях не бива да се поставя на карта заради опитите за сътрудничество с един властник, който много повече от други допринася за нажежаването на конфликта, заключава експертът на RUSI.