Атомът не е опасен
2 август 2012В залятята от цунами част от Япония са се намирали половин милион души. И само за минути почти всички успели да достигат до сигурно убежище. Това е могло да стане най-вероятно защото японците са наясно как се действа в такива ситуации. Но никой не е знаел какво да се предприеме при наличието на радиоактивно излъчване.
При ядрената авария след наводнението се стига до разрушаването на много реактори. Въпреки това радиоактивното излъчване не убива никого, а и през следващите 50 години не могат да се очакват последствия, произтичащи от инцидента. Този извод се базира на сведенията за оцелелите след Хирошима, Нагазаки и Чернобил, като същевременно са взети предвид модерната биология и вече столетния опит в сферата на диагностицирането и лечението на предизвикания от радиокативно облъчване рак.
Два важни въпроса остават
Защо всички са толкова ожесточени противници на ядреното излъчване? Защо на обществено и политическо ниво ситуацията продължава да се тълкува погрешно?
Радиоактивното излъчване може да има много вреден ефект върху чувствителните молекули на живота и най-вече - върху наследствената информация в ДНК. Природата е изработила обаче възстановителни и помощни механизми, които да защитят живота от подобни атаки. Всеки механизъм има нужда от определено време за реакция и в рамките на това време е уязвим спрямо зачестяващите атаки. Но в дългосрочен план вредните въздействия не нарастват непременно. Всички тези биологични връзки обаче са били непознати във времето след Хирошима и Нагазаки.
Тогава разрушителната сила на атомните оръжия тотално отблъсква мнозина от ядрената техника. Това е напълно естествена защитна реакция, но човекът е успял да покори земята именно защото е в състояние да изучи и разбере заплахите. Въпреки това страхът от атома става важно и ефективно средство в световната политика по време на Студената война.
Страховете могат да бъдат овладени
Борбата срещу страха се води чрез изключителни предпазни мерки. Всяко допълнително излъчване /един милисиверт на година/ се свежда към нивото на естествената радиоактивност от космоса или до съществуващата естествено в човешкото тяло и околната среда радиоактивност /средно 2,4 милисиверта годишно, но на места - и 70/. Модерните данни и анализи обаче показват, че дори и 1000 пъти по-високи дози не представляват опасност за живота - нито незабавно, нито по-късно. Точните показатели са спорни, но посоката е ясна - излишната сигурност е ненужна, а и скъпа. Естествено, реакторите и тяхното производство трябва да бъдат контролирани строго, но редица други опасения и мерки в сферата на ядрената техника са прекалени и водят до ненужни разходи.
Фатална обществена травма
Във Фукушима невидимата и неясна заплаха, произтичаща от радиоактивността, доведе до големи социални щети - доброволни евакуации, фалирали фирми и спад в доверието спрямо обществото и ядрената енергия. Освен това се стига до самоубийства, алкохолизъм и отчаяние. Японските власти са класифицирали 573 смъртни случая като "свързани с катастрофата", но нито един от тях няма нищо общо с лъчението.
Още Чернобил показа, че психологическата и обществената травма след голямо радиоактивно излъчване могат далеч да надхвърлят физическите последствия от него. Така например след Чернобил в Гърция са били направени 2000 допълнителни аборта.
Ядрената техника е важна за света
Всяка държава решава сама каква ядрена техника да има - по исторически причини, макар сигурността да е обективен въпрос. А истинската сигурност се постига единствено чрез разяснения и дискусии - по същия начин, както при ултравиолетовото лъчение.
Излъчването няма място в списъка с големите глобални опасности, към които се числят социално-икономическата нестабилност, промените в климата, увеличаването на населението, дефицитът на храна и вода. Ядрената техника трябва да бъде разбирана като важна и полезна за света, като техника, която заслужава да бъде развивана по-нататък и която не дава никакъв повод за страх и ужас.
АГ, ДПА, ФО, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева