Аутизъм и самота
21 януари 2010
В света все още липсват дългогодишни наблюдения над недоносени деца. Едно от първите такива изследвания обхваща всички деца, постъпили в британските и ирландски неонатологични отделения през 1995 година. Сега - след 10-годишно наблюдение на същите деца - учените твърдят, че сред тях е необичайно силно разпространено заболяването аутизъм.
Биологични или социални причини?
Професор Дитер Волке от университета в Уоруик, който е ръководител на въпросната студия, казва: "Спрямо родените навреме деца, в рисковата група на недоносените заболяването се среща средно между 10 и 60 пъти по-често. Това е много голяма разлика."
Понякога детето е недоносено само с няколко седмици, но това често се оказва съдбоносно, защото най-вече мозъчното развитие е незавършено. За родените преди 26-та седмица от бременността това обикновено води до сериозни последствия - казва д-р Волфганг Фос от Центъра по социална педиатрия в Хановер, който също е изследвал развитието на недоносените деца:
"Например образуването на гънките на главния мозък е завършено само до 60%, а и мозъчната маса като цяло е намалена. Това означава, че главният мозък се развива съвсем различно поради прекалено ранното раждане."
Извън майчиния организъм главният мозък очевидно не може да се развие и структурира нормално. За проявите на аутизъм, следователно, би могло да има биологични причини. Дали обаче това е единствената причина за по-широкото разпространение на аутизъм сред недоносените деца не е научно изяснено. Силно недоносените деца остават месеци наред в клиники, където са разделени от родителите си. Не е изключено този социален фактор също да играе роля.
Предопределената съдба на изоставените
Интересно е, че подобни високи данни за аутизъм се намират в изследванията на т. нар. румънски сираци. Става дума за деца, отглеждани в социални домове по време на ерата на Чаушеску, казва д-р Фос:
"Тези деца всъщност са родени нормално и в срок, но са рано отделени от родителите им и отглеждани от държавата. В домовете те са били силно занемарени, отношението към тях е било направо кошмарно. Имало е случаи, когато са оставали по 23 часа в денонощието сами, без контакти с когото и да било. Дори по-късно да са били осиновени и отглеждани правилно, сред такива деца много по-често се установява аутизъм."