Когато преди 15 години САЩ предприеха военна операция срещу терористите от Ал Кайда и талибаните в Афганистан, едва ли някой си е представял как точно един ден тя ще приключи. След атентатите от 11 септември 2001 целта беше да бъдат спрени терористите и да им се отнеме възможността да си намират нови укрития. Днес, 15 години по-късно, тази цел не е постигната напълно - все още части от Афганистан са под контрола на талибаните. Нещо повече: нова терористична групировка, т.нар. „Ислямска държава”, се утвърди в региона на Хиндукуш, а от съседен Пакистан терористи продължават да навлизат в Афганистан.
Световната общност беше осъзнала, че терористичната опасност може да бъде възпряна само ако се поведе борба срещу милициите и едновременно с това се въведе такъв обществен ред в Афганистан, че хората там да имат перспектива за развитието си. Последваха мащабна международна военна акция и невиждано скъпа програма за възстановяване на страната: повече от 113 милиарда долара бяха инвестирани в държавната администрация, силите за сигурност и за хуманитарна помощ. Афганистан обаче и до ден днешен си остава далеч от целта - да се превърне във функционираща държава, каквато си я представяха страните-донорки. В страната няма сигурност, а икономическото развитие е слабо. Това призна открито и афганистанският президент Гани, макар той да вижда същевременно и някои обнадеждаващи сигнали. Какво друго, освен надежда, му остава на бившия мениджър от Световната банка, начело на една раздирана от противоречия управляваща коалиция? Все пак някои хуманитарни организации виждат и напредък в отделни области.
Докога ще текат милиардите?
Петата голяма донорска конференция за Афганистан, проведена в Брюксел, реши, че трябва да се продължава по предначертания път: да се отпускат пари, да се оказва помощ, да се ограничава корупцията, да се обучават армията и полицията и да се вярва в едно по-добро бъдеще. Страните-донорки, и най-вече САЩ и ЕС, са готови и занапред да наливат милиарди в Афганистан за поддържането, криво-ляво, на функционирането на държавата. Все по-малко министри вършат това от убеждение и с увереността, че някой ден нещата в Афганистан ще се подобрят. Те са по-скоро мотивирани от липсата на истинска алтернатива. Ако международната общност изостави Афганистан, страната на бърза ръка ще си възвърне старите позиции на световен център за обучение на терористи. Тази страна, която от 40 години насам живее в състояние на постоянно редуващи се конфликти, отново би изпаднала в състояние на гражданска война и би се върнала към средновековните порядки.
Затова в Брюксел решиха да си затворят очите и да се върви напред. Както впрочем това се случи и на предишните подобни конференции в Токио, Лондон и Берлин. Разбираемо е, че ЕС и някои други държави все повече обвързват помощите си с изискването за добро държавно управление в Афганистан и с готовността на страната да приема обратно отхвърлените кандидати за европейско убежище. След 15 години, в които светът подпомага Афганистан, той иска вече да види по-голям ефект от инвестираните в страната пари. Тези 15 години научиха света, че можеш да постигнеш някакъв успех само ако оказваш натиск над афганистанските политици и местните босове на кланове. Не е ясно колко дълго още западните държави ще продължат да пълнят тази каца без дъно. Докога, например, политиците в САЩ ще могат да разчитат на подкрепата на американските избиратели, след като е добре известно, че с техните милиардни помощи се финансира една държава, чийто експортен шлагер си остават наркотиците, от търговията с които печалби извличат терористите?
Следва продължение...
Огромни са проблемите, пред които ще бъде изправен Афганистан и през идните години. Три милиона бежанци от Пакистан и един милион от Иран ще трябва да се завърнат обратно в Афганистан. Армията от безработни и лишени от всякаква перспектива хора ще се увеличи допълнително. Затова конференцията в Брюксел няма да е последната, която ще се занимава с въпроса за помощите за тази изтерзана страна. И през 2020, и през 2024, а може би и след това, също ще има нужда от нови конференции за Афганистан.