Афганистанецът, който искаше да остане в България

Репортаж на Андреа Беер от ARD:

Една случайна среща в началото на ноември в Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли. Пред една сграда са се струпали много хора, които чакат документите си за получаване на политическо убежище. Един пълничък мъж на около 60 години размахва ръце и се опитва да ми каже нещо на руски. От уморената и възбудена тълпа изскача млад човек с кестенява коса.

„Казвам се Едрис и съм говорител на всички афганистанци тук, в лагера” – гордо ми обяснява той.

Факт е, че мнозина тук го познават. Той се здрависва с неколцина души, включително и с българския охранител. Обикаля трескаво насам-натам, на един дава огънче, на друг превежда.

Хората тук не се чувстват добре, казва ми Едрис: „Можете сама да огледате какви са условията. В една стая с дванайсет легла са натъпкани 20-25 души.”

"Не можем да направим това"

За съжаление не можем лично да проверим дали е вярно. Директорът Димитър Захариев не ни разрешава. Няколко седмици преди това в Центъра е имало протести. Захариев с известно отегчение се върти на стола си и не ни казва много за протестите: „Това, което искаха, беше да отворим границите в посока Западна Европа. Разбира се, ние тук изобщо не можем да го направим – то не е в нашите правомощия.”

Захариев обяснява още, че винаги се търси диалог с бежанците и че в момента всичко е спокойно. Една скандално сбъркана преценка, както ще се разбере по-късно.

Афганистанецът Едрис, с когото разговаряме отвън, твърди от своя страна, че никой не желае да разговаря с него. Кое от двете е вярно – трудно може да се каже.

Едрис е роден в Кабул, но почти целия си живот е изкарал в Германия, където още живее семейството му. "Завършил съм дори средно образование", казва той и уточнява, че изобщо не иска да се връща в Германия: „Ако трябва да бъде честен, дойдох в България, защото исках да остана тук. Мислех, че тук можеш да изградиш нещо ново. Пет пъти се връщах в Афганистан, бях и в Иран, прекарах известно време в Дубай, после пак минах през Афганистан, Турция и така стигнах до България. В крайна сметка обаче установявам, че тук нямам никаква перспектива. Сега вече искам да замина за Франция или за Италия.”

Но защо Едрис не желае да се върне в Германия? Причината бързо става ясна: „Осъдиха ме за тежко престъпление и ме върнаха в Афганистан”, признава си той без колебание. И предлага да останем в контакт, давайки ми номера на мобилния си телефон.

Отново арестуван

Четири седмици по-късно в Центъра за бежанци в Харманли избухват тежки размирици. При сблъсъците с българската полиция обитателите на лагера хвърлят камъни и трошат прозорци, в действие влизат дори водни оръдия. Равносметката: ранени са почти трийсет полицаи и двайсет бежанци. Близо 400 души са арестувани, а повечето по-късно са преместени в други центрове от затворен тип, от които нямат право да излизат. Срещу 17 афганистанци и един иракчанин се подготвят прокурорски обвинения заради хулиганство, оказване на съпротива и увреждане на държавна собственост.

Време да се свържем отново с Едрис. Само че на неговия телефон се обажда друг човек. Оказва се, че Едрис е един от задържаните афганистанци и се намира в предварителния арест. Кога ще започне делото – не е ясно. Очевидно Едрис е бил прав поне за едно: явно в България за него няма никаква обнадеждаваща перспектива.

* Заглавието е на редакцията