Аферата "Банов": какви хора шетат по върховете на държавата
5 февруари 2019След като дни наред мълча по аферата „Ало, Банов съм“, премиерът Борисов най-сетне се обади от Стара Загора. Избирайки за фон поредното свидетелство за инфраструктурния размах на кабинета - ремонтиран мост, който свързва града с автомагистрала „Тракия“, той се обърна с призив към политиците „да си мерят повече думите“. И сам даде пример, като лаконично обяви: „Оставям на другите - който иска да се заяжда, да прави компромати, всички избори сме ги минали в такава ситуация.“
Проблемът обаче е, че докато призове „да си мерят повече думите“, собственият му министър вече бе изговорил неща, от които скандалът придоби още по-дълбоки измерения. Започнала с огласени записи от март 2016, които, според депутата от БСП Елена Йончева, уличават Боил Банов като зам.-министър във второто правителство „Борисов“, аферата постепенно обрасна с разкрития какво се е случвало и продължава да се случва из коридорите на властта. При това те дойдоха преди всичко под формата на самопризнания от страна на Банов, с което до въпроса давал ли е указания как да се фалшифицират документи, за да се опрости неустойка от 700 хиляди лева на фирмата строител на Ларгото, се нареди и питането какви странни фигури са получили достъп до огромен финансов ресурс. А като добавим и изразните средства на министъра по телевизионните студия, изникна и трети въпрос: ако нивото се свежда до „всичко е помия и лайна“, по собственото му обобщение, за каква култура изобщо говорим?
"Това правят тези момчета - шантажират"
Ако беше спрял до обявяването на записа за фалшифициран, Банов със сигурност нямаше да си навлече чак толкова неприятности. Той обаче излезе от кожата си и посочи заподозрения за негов автор - Ангел Ангелов, шеф на дирекция „Европейски програми и проекти“ в Министерството на културата (МК), който бил уволнен от тогавашния титуляр Вежди Рашидов. Помагал му и някой си Иво Костов - тоест, ставало дума за организирана престъпна група. „Този Ангелов с неговия партньор, това са схемаджии, това правят тези момчета - шантажират“, обяви министърът и уточни, че след уволнението от МК Ангелов бил назначен в Министерството на образованието. Там той действал по познатия начин - давал на онзи Костов вътрешна информация, така че последният да осигурява проекти, които да печелят съответните поръчки. Освен това продължавал да записва всички разговори на висшестоящи, за да ги изнудва. Тази версия беше донякъде потвърдена от зам.-министъра на образованието Деница Сачева, която съобщи, че срещу Ангелов има сигнали за негови опити да заплашва шефа на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. А там служителят работел след проведен конкурс още от септември 2016 година.
Впоследствие самият Ангелов отрече да е бил уволняван, напротив - „получавал съм най-високи оценки за работата си“. Но и без това опровержение казаното от Банов предизвика шок. Най-малкото защото става дума за държавен служител на отговорни постове, за човек, който е сред факторите, разпределящи европари. Според появилите се информации за „схемата на Ангел и Иво", тя е действала още през 2009 година, а „е възможно да е работила и в НАП и агенцията за социално подпомагане, където Ангелов също е бил експерт по управлението на еврофондове“ (по в. „24 часа“). Отгоре на всичко в МК схемата е преустановена едва през април 2016, което повдига въпроси като как така седем години са го търпели, защо не е подаден сигнал до прокуратурата, по какви причини безпроблемно е отишъл на работа в друга държавна институция и за капак продължава да е там.
Така разкритието „вкаран съм в капан от малка организирана престъпна група“, както каза в прав текст Банов, успя да измести фокуса на вниманието в не по-малко скандална посока. Излезе, че някакви съмнителни лица митарстват из държавни ведомства, тайно правят записи, изнудват министри и шефове на агенции, заплашват ги и дават информация на свои хора по проекти за милиони евро. Каквито и съмнения да има около записа, каквото и да установят прокуратурата и ОЛАФ, след „самонакисването“ няма връщане назад - не друг, а цял-целеничък министър нарисува кошмарна картина как се харчат парите на европейските данъкоплатци и по какъв модел работи българското правителство.
Печална илюстрация на българската държава
На този фон закъснелите призиви на премиера за мерене на думите прозвучаха по-скоро като отчаян стон, че „омертата" е нарушена, което само затвърди, а не разсея съмненията. И макар в защита на Боил Банов (от кого, извинете?) очаквано да се надигнаха културни дейци, хорът им успя единствено да усили усещането за нелепост. Не можем да не признаем обаче, че културтрегерите бяха прави поне за едно - тъкмо благодарение на „много добрия човек и министър" научихме що за ценни кадри шетат по върховете на държавата. А оттам се досетихме и защо. Все пак не е възможно да те шантажира „малка организирана престъпна група“, и то години наред, ако си абсолютно безупречен, нали така?
А че работата по Ларгото не е била безупречна, се вижда и с невъоръжено око. Това едва ли се дължи само на кьопавост, пък и в. „Сега“ подробно описа редица „особености“, които са били в полза на фирмата изпълнител. Така например сумите са били преведени още преди обектът да е завършен, а банковата гаранция е освободена светкавично, след като е констатирано, че изпълнението е изрядно. Затова, когато регионалното министерство открива нередности и се стига до закъснение заради отстраняването им, вече трябва да се води дело за неустойка. Нередностите обаче не са една и две - 50% от куполното покритие не е със стъкла, а с плексигласови плоскости, липсва шпакловка, недовършени са окачени тавани, хидроизолации, ел. инсталации и т.н. И не става дума за „заяждане“, а за документи, според които МК е бързало да приеме обекта въпреки пропуските, без забележки и определено в свой ущърб.
Да беше манипулация, щяхме да скачаме до небето от радост. Само че не е. Този случай е печална илюстрация на българската държава. Илюстрация, която минава отвъд конкретната афера, съсредоточавайки в себе си всички пороци на текущото управление. И ако нещо се нуждае от защита, то това е именно държавата. Но обществено активните културни дейци явно още не са го разбрали. Свикнали да дитирамбят в подкрепа на властта, те тръбят ли, тръбят за чутовните ѝ успехи и добрини, което също е вид неприятно самопризнание. С такава интелигенция - „жална ни майка“ (по израза на министъра на културата).