Балконът, барбекюто, терасата: ето правилата в Германия

Пролетта настъпи и много германци прекарват времето си навън. За какво обаче трябва да се внимава? Кога и къде може да се прави скара, как правилно да се окачат саксиите с цветя?

Моят балкон е моята крепост?

Балконите и терасите принадлежат към апартамента, следователно наемателите могат да ги използват, както желаят. Но трябва да се съобразяват със съседите и с евентуалните изрични клаузи в договора за наем.

Наемателите във всички случаи имат право да отглеждат на балкона си билкови лехи, саксии с цветя и кашпи, както и да поставят дървени решетки за растения. Саксиите могат да бъдат окачени на парапета на балкона и засадени с растения и цветя според вкуса на наемателите. Тяхното закрепване обаче трябва да отговаря на изискванията, защото в противен случай при силен вятър могат да паднат и да застрашат минувачите.

Съседите трябва да се примирят с факта, че по балкона им може да падат листа и цветове от горния балкон, но не са длъжни да търпят увивни и пълзящи растения, които излизат извън парапета на съседните жилища. И най-важното: на балкона не бива да се засаждат дръвчета. Ако решите да си посадите дръвче в саксия, имайте предвид, че отделни видове достигат до 40 метра височина, с обиколка на ствола до два метра.

На наемателите е позволено да поставят на балконите столове, пейки, маси или чадъри по свой вкус. Но опъването на тента или тапицирането и облицоването на балкона изискват съгласието на наемодателя. Балконските партита също са разрешени самодо 22 часа, но без силна музика, за да не се нарушава спокойствието на съседите.

Барбекюто на балкона е в реда на нещата, освен ако договорът за наем не съдържа изрична забрана или ако димът от скарата не прониква в съседните жилища. Пушачите също трябва да внимават заради съседите - особено ако горните съседи са непушачи. В такива случаи е най-добре пушачите да се споразумеят със съседите. А ако не успеят, наемодателят може да се намеси и да определи часове за пушене.

Градината - моя, твоя или ничия?

При еднофамилни къщи градината винаги се счита за част от жилището, освен ако в договора за наем не е посочено друго. При многофамилните сгради е точно обратното: наемателите могат да използват градината като част от жилището единствено с изрична клауза в договора. Когато наемателите имат право да използват градината, те могат да вършат това според желанията си: да отглеждат зеленчукови лехи, цветя и храсти, да складират естествен тор, да си инсталират градински гномчета, детски басейнчета, кучешки колибки, пясъчници и люлки. Ако градината на жилищната сграда се отдава под наем на всички или няколко наематели, те трябва помежду си да се споразумеят за използването ѝ. Наемодателят също може да постави определени изисквания. Когато градината се ползва от повече домакинства, в договора може да има клауза за грижите по поддържането ѝ - преди всичко за косенето на трева, плевенето и засаждането на лехи. Ако за поддръжката на градината отговаря наемодателят, разходите за това могат да бъдат прехвърлени на наемателите със съответно договорно споразумение към останалите комунални услуги. Но първоначалните разходи за закупуване на необходимото градинско оборудване и засаждането на растения и цветя не се включват в сметката.