Бежанският приют с розовите столове

"В родната ми страна Еритрея хомосексуалността е под забрана. Там хората с хомосексуална ориентация не бива да се доверяват никому. Само на най-близките си приятели", казва 31-годишният Филмон, който от известно време насам живее в Германия. "Преди 11 години пийнахме с приятели в един бар в Асмара", разказва той. "Нямам никакъв спомен как сме решили с един приятел да се качим в такси, където се шегувахме и започнахме да се целувахме. Никога обаче няма да забравя това, което се случи след това", споделя той.

Шофьорът на таксито ги откарал директно в първия полицейски участък. Полицаите ги пребили и разделили един от друг. След това Филмон прекарал 12 месеца в различни затвори в Еритрея. Съкилийниците му го принуждавали да спи на каменния под, гаврили се с него, уринирали върху главата му. Филмон обаче успял да избяга заедно със свой приятел. След няколкогодишна одисея, през 2014 той пристигнал в Германия, където подал молба за убежище. По време на бягството си към Европа преживял какво ли не. "В Судан ми се случиха ужасни неща. Запознах се с един мъж по Фейсбук, с когото се срещнахме, но в крайна сметка се оказа, че той се е представял не за това, което е. Това, което се случи, беше наистина ужасно", спомня си Филмон, който не иска да довърши разказа си.

В общите приюти е опасно

По време на бягството си бежанците с хомосексуална ориентация са особено застрашени. Но дори и достигнали Германия, някои от тях продължават да живеят в страх и несигурност. От август до декември 2015-та Германското сдружение на лесбийките и гейовете (LSVD) е документирало 90 нападения в бежански приюти в Берлин, извършени срещу хомосексуални бежанци. Другите хора в приюта, подали молба за убежище, често обиждат, заплашват и нападат бежанците с хомосексуална ориентация.

"В общите приюти е извънредно опасно за хомосексуалните бежанци. Все повече засегнати се обръщат за помощ към нашето сдружение", казва Рене Мартенс от LSVD. Доброволци от сдружението търсят алтернативни подслони за застрашените бежанци. "Но откакто в Германия пристигат все повече мигранти, ние почти не смогваме да помогнем на всеки", казва Мартенс.

През 2015 година Германия подслони 1,1 милиона бежанци и властите нямат друг избор, освен да ги настаняват в общи приюти или спортни зали. Там лична сфера почти няма и мнозина няма как да прикрият своята сексуална ориентация.

"И аз бих се чувствал сигурен там"

От известно време насам обаче в Берлин има приют за хомосексуални бежанци - по инициатива на Берлинското консултантско бюро за бежанци с хомосексуална ориентация. Той се намира в една новопостроена сграда и предлага общо 120 легла. Сградата все още не е окончателно завършена, но въпреки това тези дни тук ще се настанят първите обитатели. Щефан Якел от Консултантското бюро показва на журналистите столовата, стаята за езикови курсове и една стая, в която млад мъж боядисва столовете в розово. "Първите 18 бежанци, които ще бъдат настанени при нас, бяха особено силно застрашени", казва Якел и добавя: "Когато 200 души живеят в едно помещение, са достатъчни и трима, за да превърнат живота ти в ад." Сътрудниците на Консултантското бюро за хомосексуални се надяват, че и други федерални провинции ще последват примера на Берлин.

Подслон само за гейове и лесбийки? "Да, и аз бих се чувствал сигурен там", казва Филмон. Все още обаче той живее в обикновен приют в малък град в провинция Бранденбург. "Някога, когато получа убежище, ще мога най-сетне да бъда себе си, да престана да се крия. Ще си търся партньор, когото бих могъл да целувам без притеснения и в таксито. Все още обаче трябва да съм предпазлив. Все още не се чувствам сигурен тук в Германия."