Бежанци в Бухенвалд? Вярно ли е?

"Германските власти са настанили бежанци в бившия концентрационен лагер Бухенвалд" - тази новина беше публикувана на страниците на редица булевардни издания в различни страни по света, в това число и в руските държавни медии от групата на "Russia Today" и "Sputnik". Търсещите убежище били настанени там, където през Втората световна война са били избити десетки хиляди затворници. Посолството на Русия във Великобритания дори разпространи чрез официалния си акаунт в Туитър архивна снимка на концлагера със съответната информация. Ако отговаряше на истината, то това би било същинска гавра с бежанците и с паметта на жертвите на нацизма!

Подобни изявления могат да правят само хора, които нямат никаква представа за това как изглежда в наши дни мястото, където се намира бившият концентрационен лагер. Днес това е мемориален комплекс. Там дори няма и бараки, в които да могат да бъдат настанени хора.

Твърденията, публикувани в руските и други медии, са съчинени покрай следния сюжет: властите в 42-хилядното градче Шверте не знаели как да се справят с растящия брой бежанци, пристигащи в Германия, и взели решение да настанят 21 души в сграда, използвана навремето като детска градина и художествено ателие. Международните медии, в това число и Дойче Веле, писаха за това още в началото на тази година.

Какво общо има Шверте с Бухенвалд?

Шверте е отдалечен на няколкостотин километра от Бухенвалд. Въпреки това през 1944 и 1945 година в малкия град се е намирал отдел "Шверте-Изток", подчинен на концлагера. Тук са били задържани 700 полски затворници, осъдени на принудителен труд. Те трябвало да ремонтират железопътната мрежа на Третия райх. На мястото на този трудов лагер днес е издигнат мемориал. Там има освен това тенис-кортове и жилищни сгради. От кметството на Шверте изрично подчертават, че сградата, където са настанени бежанците, се намира извън пределите на бившия отдел на лагера Бухенвалд. Трябва да се знае също така, че тя е построена след войната, в края на 1950-те години. Единственото нещо, което я свързва с нацисткото минало, са основите й: по време на войната тук е имало барака за охранителите на лагера "Шверте-Изток".

Решението на властите в Шверте да настанят бежанци на това място предизвика критика от страна на музея Бухенвалд. Градските власти в Шверте се почувстваха неправилно разбрани и реагираха остро. "Упрекът, че ние не помним историята и не проявяваме тактичност засегна силно градския съвет и администрацията. Особено на фона на топлото гостоприемство на град Шверте тази критика е лишена от всякакво основание", се казва в официалното становище на градската управа, публикувано още на 16 януари. Независимо от възраженията, градският съвет изпълнява решението си и настанява бежанци в сградата.

Днес в малкото градче Шверте има девет временни общежития за мигранти, три от които са жилища, взети под аренда от градската управа. "В тях живеят общо 290 бежанци", заяви пред Дойче веле Карстен Моргентал от градския съвет. А в началото на август в спортната зала в града бе открит нов бежански център - за още 150 души.

Впрочем властите в Дюселдорф възнамеряват да настанят бежанци на територия, където навремето са били затворени осъдени на принудителен труд източноевропейци. "Независимо от тежкото историческо наследство, от мястото, където е царяло варварство, трябва да създадем място, където цари хуманност", казва кметът на Дюселдорф Томас Гайзел и добавя, че голяма част от територията на бившия лагер отдавна е застроена, а за историята днес напомня голям мемориал.

За какво не е прието да се говори в Русия?

За разлика от съзнателно разпространената невярна информация за настаняването на бежанци в Бухенвалд, англоезичният сайт на "Russia Today" не споменава нищо за историята на концлагера след падането на режима на Хитлер. След разгрома на фашизма, в продължение на пет години съветските власти държат в нечовешки условия 28 000 души в бараките на бившия концлагер. Затворниците са били предимно цивилни граждани, работили за нацисткия режим или заподозрени в сътрудничество с нацистите.

През юни 2015 година музеят Бухенвалд публикува в интернет имената на над 7 000 германци, загинали там. Властите в Съветския съюз и в ГДР обаче криеха тази част от историята на концлагера. "Едва през 1990-те години германски и чуждестранни историци успяха да изяснят съдбата на мястото, което днес носи името Спецлагер № 2", казва Фолкхард Книге, директор на фонда, управляващ музея Бухенвалд. Книге е убеден, че при сегашния руски президент Владимир Путин тази работа по архивите надали би била възможна.