Бежанците, които стават християни
7 март 2016В Германия зачестяват случаите на бежанци-мюсюлмани, които приемат християнската вяра. По повод тази информация, която публикувахме и ние, няколко германски медии потърсиха компетентни събеседници. В авторска статия за списание „Цицеро” сирийско-палестинската журналистка Рихам Алкусаа навлиза в дълбочината на това явление:
„В мюсюлманските страни е изключително трудно да приемеш религия, различна от исляма. Такава крачка там се смята за немислима и се санкционира както от обществото, така и от закона. Според исляма, всеки, който приеме друга религия, се наказва със смърт. И никой не пита дали въпросният конвертит наистина е приел новата си религия или само се преструва. В тези страни е опасно дори само на думи да споменеш за смяна на религията.”
Тъй рече Мохамед
Рихам Алкусаа обяснява как исторически се е стигнало до смъртното наказание за конвертити: „След смъртта на пророка Мохамед хиляди мюсюлмани заявили, че се връщат към предишната си религия и се отказват от вярата, която е разпространил Мохамед. В учебниците по история този конфликт присъства под името „войната Ридда”. По онова време многобройни арабски племена се обявили най-вече срещу политическата система на исляма. Те се опасявали, че ислямът всъщност се превръща в нещо като държава, която иска да постави под контрол целия арабски свят. С други думи, решението на тези хиляди араби да се върнат към старата си вяра е било по-скоро политически и не толкова религиозен избор.
Многобройни арабски племена бързо разбрали, че религията на Мохамед всъщност съвпада с религията на неговото племе - курейшите. И естествено се обезпокоили, че курейшите ще използват новата религия като инструмент, чрез който да наложат властта си над останалите племена. И то е така. Новата религия на Мохамед от самото начало имала за цел да укрепи неговите собствени позиции. Така, поради страха от бунтове и отцепвания, възникнал основополагащият принцип, че всички, които се отказват от исляма, биват наказвани със смърт. В Корана ясно може да се прочете какво е основното опасение: че конвертитите могат да „заразят” и други хора с мисълта да се откажат от религията си. А когато вече няма мюсюлмани, това щяло да бъде знак за приближаващия край на света, предрича пророкът Мохамед.”
Рихам Алкусаа не подминава най-наболелия въпрос:
„От новините за мюсюлманите, които масово приемат християнството в Германия, ясно се разбира, че и тяхната мотивация е по-скоро политическа. Защото да приемеш християнството е добър аргумент за получаване на политическо убежище в Европа. Та нали тези конвертити с основание могат да се позоват на обстоятелството, че в родината им вече ги чака смъртно наказание. Хората, които решават да предприемат тази стъпка, се водят от най-различни мотиви. И тепърва ще се види дали новата религия наистина ще помогне на бежанците по-бързо и по-лесно да уседнат в Германия. Да приемеш масовото вероизповедание в страната, в която искаш да живееш занапред, наистина може да бъде както израз на желанието да се интегрираш, така и знак, че скъсваш с миналия си живот, обременен навярно с мъчителни спомени. Без съмнение е особено трудно да се прецени доколко конкретният човек е убеден в новата си религия, особено когато става дума за нещо толкова важно като възможността да остане в Германия. Съвсем друг е въпросът дали по този начин въпросният човек наистина стига по-близо до Бога, както твърди един от новопокръстените.”
Но приемането на християнската религия изобщо не е гаранция, че кандидатът за политическо убежище няма все пак да бъде принудително върнат в родината си, пише в тази връзка списание „Щерн” и цитира Ханс Роткегел от „Христовата църква” в Хамбург, който отговаря за работата с християните от Афганистан: „В нашата общност има няколко случая на кандидати за убежище, които бяха върнати в родината им въпреки решението да приемат християнската вяра.”
"Човек трябва да е много добър актьор, за да ни излъже"
Роткегел разказва още, че хората, които искат да приемат християнството, в продължение на месеци изучават вероизповеданието и Библията, а след кръщенето от тях се очаква да се включат активно в духовния живот на християнската общност. Берлинският пастор Готфрид Мартенс също смята, че покръстването трябва да се предхожда от сериозна подготовка: „С помощта на преводач в продължение на три месеца ги подготвям за кръщенето. Те трябва да знаят Десетте Божи заповеди и Отче наш, да познават тайнствата и да се закълнат във вярата си. А преди да им дам светото причастие, бежанците трябва да положат изпит. Естествено, очаквам, че след това те редовно ще участват в богослуженията и в духовния живот на нашата общност.”
В интервю за „Ди Велт” пастор Мартенс обяснява още: „По време на изпита преди кръщенето проверявам всичко много внимателно. Кандидатите трябва да обяснят защо точно искат да станат християни и да покажат какво са научили. Разбира се, някои хора смятат, че бежанците искат да станат християни само заради политическото убежище, но ние много внимаваме. Човек трябва да е много добър актьор, за да ни излъже”, уверява пасторът.