Бежанците обратно. Ако трябва - насила.

Гражданската организация Border Violence Monitoring (BVM) отправя тежки обвинения срещу хърватската гранична полиция. Правозащитниците твърдят, че полицаите противозаконно са екстрадирали от Хърватия многобройни бежанци. 132 тайна заснети видеа показват как въоръжени хърватски полицаи връщат обратно в Босна и Херцеговина мигранти, които вече се намират на хърватска територия. Маршрутът минава по горска пътека, полицаите упражняват и физическа принуда. Във филмовия материал се вижда как полицаите удрят мъже, жени и деца, за да ги върнат обратно в групата.

Хърватските власти отхвърлят обвиненията на правозащитниците. „Хърватското министерство на вътрешните работи провери твърденията и установи, че полицията е действала съгласно действащото законодателство", се казва в официалната декларация от Загреб.

Опасения за нов "Балкански маршрут"

За бежанците босненско-хърватската граница е едно от най-сериозните препятствия по пътя им към ЕС. От януари досега хиляди мигранти са се опитали да влязат от Босна и Херцеговина в Хърватия по така наречения „нов Балкански маршрут". През 2018 година босненските власти са регистрирали над 21 000 мигранти.

Обвиненията срещу хърватските власти са сериозни, защото като член на ЕС и страна по Женевската конвенция за бежанците Хърватия е длъжна първоначално да приеме бежанците, да ги подслони и да ги регистрира, а молбите им за политическо убежище трябва да бъдат разгледани по надлежния ред.

Сегашните критики на са нищо ново. Вече от месеци, включително и по медиите, се появяват информации за полицаи, които бият и ограбват бежанци, а после ги връщат в Босна. Сега обаче за пръв път се появяват видео доказателства. Хърватското правителство твърди, че в случая става дума не за екстрадиране на бежанци, а за борба срещу нелегалното преминаване на границата.

Шенген има приоритет

Факт е, че по отношение на бежанците Хърватия се намира в деликатна ситуация. Загреб от една страна няма интерес да се кара с Брюксел по въпроса за настаняването на бежанци от Азия и Африка. От друга страна обаче един от главните приоритети на хърватската политика е присъединяването към Шенген, което означава, че страната ще стане външна граница на ЕС и ще трябва да я охранява много стриктно.

„Хърватските власти се възползват от напрегната ситуация по границата с Босна. Те искат да докажат, че страната им е в състояние да опазва външната граница на ЕС. И тъкмо поради това се престарават. Искат да покажат на брюкселските технократи, че са достоен кандидат за Шенген", казва загребският социолог и специалист по миграцията Драго Жупатич Илич. Според него обаче, по този начин Хърватия започва да върши същото като Вишеградските държави Унгария, Полша или Чехия. „Все още нямаме ограда, но от три години насам политиката по отношение на бежанците в Хърватия се води все повече под знака на съображенията за сигурност и милитаризацията", казва Илич.

Редица хърватски медии съобщиха за обвиненията срещу граничната полиция, но те не породиха голямо обществено възмущение. Защото по тази тема обществото е разделено. Вече от месеци както в Хърватия, така и в съседна Босна и Херцеговина непрекъснато се разпространяват фалшиви новини за мигранти, които уж безчинствали, грабели, изнасилвали и убивали.

Кошмарът "хот спот"

Все пак, в Хърватия има едно хуманитарно ориентирано движение, което помага на бежанците и остро критикува силите на реда. „Много обикновени хора гледат да помагат с каквото могат. Те показват, че мълчаливото мнозинство е едно, а кресливото, враждебно настроено малцинство – съвсем друго", казва Драго Жупарич Илич.

Шпагатът между загрижеността за сигурността и хуманитарните задължения в Хърватия е огледално отражение на ситуацията в ЕС, казва бившият външен министър и настоящ евродепутат Тонино Пицула: „Европейската комисия вече от три години не успява да реформира и подреди бежанската политика на ЕС." Пицула припомня още, че географското местоположение на  Хърватия създава допълнителен проблем: „По границата с Унгария и Словения вече има издигната ограда. Ако Хърватия не контролира границата си с Босна и Херцеговина, страната бързо може да се превърне в нов сборен пункт за бежанци", казва той. А това щяло да предизвика големи вътрешно-политически напрежения, смята евродепутатът.

С две думи: строг граничен контрол, без обаче да се нарушават изискванията за хуманност.