Без втора Аштън, моля!

Светът пред прага на Европа се разпада. Кризата в Украйна и смразяването на отношенията с Русия, ислямистите-терористи в Ирак и в Сирия, както и изострянето на конфликта в Газа застрашават и сигурността на Европейския съюз. В продължение на години европейската външна политика бе по-скоро безпроблемна и се осъществяваше в определени геополитически рамки. Но тези времена вече са в миналото - има нови съюзи, нови заплахи и нови граници, констатират редица германски медии, които се опитват да изяснят критериите за подбора на нов "Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността".

Сега външната политика на Европейския съюз има нужда от здраво ръководство. Затова решението за избора на следващия водещ европейски дипломат, което трябва да бъде взето на 30 август, е толкова важно. Бъдещият "Върховен представител на Европейския съюз по външната политика и политиката за сигурност" ще има ключов пост за прокарването на европейските интереси: в следващите кризисни години той ще трябва да поддържа единството на Общността по отношение на външната политика и да постига консенсус между държавите-членки, ще трябва своевременно да разработва стратегии за новата европейска сигурност и същевременно ще трябва да действа на световната сцена като уважаван посредник от името на европейците.

Междувременно 42 известни политици, дипломати, учени и бизнесмени, сред които Джордж Сорос, бившият чешки външен министър Карел Шварценберг или председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер излязоха със специален призив към европейските правителствени лидери - да изберат "опитна личност" за наследник на Катрин Аштън. Ръководени от загрижеността да не би на решението да повлияят "краткосрочни интереси" или "квоти", подписалите призива изтъкват, че "сега не е време за нововъведения".

Определящи трябва да са единствено качествата на кандидата

Изискванията са високи. И затова за поста на главния дипломат на ЕС не бива да има пазарлъци. А нещата в момента изглеждат именно така. Правителствените ръководители искат да решат кадровия въпрос така, че да се спазят всички критерии - запад и изток, мъже и жени, нови и стари членки. Този вид политически фолклор може и да е определящ за регионалните парламенти, но не и в Брюксел. Това, което важи за определянето на шефа на една дърводелска фирма с десет работника, би трябвало да има валидност и за водещите позиции в Брюксел: решаваща трябва да е пригодността на кандидата. Европа не може да си позволи втора Аштън - сега постът наистина трябва да бъде зает от най-добрия! Във връзка с което правителствените ръководители от ЕС могат само да бъдат призовани - изберете Щайнмайер! Германският външен министър превъзхожда европейските си колеги по компетентност, опит, политически инстинкт, дипломатически усет и уважение.

Но дали е реалистично Франк-Валтер Щайнмайер да стане новият европейски водещ дипломат? Едва ли, поне не от днешна гледна точка. Социалдемократът се чувства отлично на сегашната си позиция - макар един апел към чувството му за държавническа отговорност в трудни времена вероятно би могъл да го накара да премисли нещата. Такъв призив обаче надали ще бъде отправен. Това се дължи съвсем не на последно място на аритметиката на европейските елити.

След като считаната доскоро за фаворитка италианска външна министърка Федерика Могерини явно няма да се квалифицира за този пост поради съпротивата на някои източноевропейски държави, би могло да се постигне единство по отношение на някоя друга личност. Спрягат се имената на българката Кристалина Георгива, на поляка Радослав Шикорски, холандеца Франс Тимерманс или фрацузойката Елизабет Гигу. Но никой от тях, с изключение може би на Тимерманс, не е от класата на Щайнмайер, никой от тях не би могъл да води и формира европейската външна политика така, както е би следвало.

ЕС беше без стратегия, убедителност и пробивна сила

Опитът с досегашната върховна представителка за външната политика Катрин Аштън би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за правителствените ръководители. Тя нямаше никакъв външнополитически опит и никакъв международен авторитет. Тя се заплате в бюрократичната паяжина на европейските институции и въпреки важните частични успехи при ядрените преговори с Иран и при сближаването между Сърбия и Косово не успя да придаде на европейската външна политика стратегическа убедителност, обща линия и пробивна сила. Това трябва да се промени.

За Европейския съюз като цяло не може да се каже, че се представи добре в актуалната кризисна политика: той изглеждаше нерешителен, разединен и без компас. Например в случая с Украйна: в началото развитието на нещата в Киев бе оценено погрешно от Европейския съюз, Аштън се ангажира твърде малко с проблема и оставяше все повече възможности за солови акции на отделните външни министри, които на свой ред биваха наблюдавани с подозрение от техните колеги. Единна стратегия за Русия и Украйна и до днес няма. Ако пък се отправи поглед към Сирия и Ирак - там Европейският съюз реагира със закъснение на жестокостите, извършвани от терористичната група "Ислямска държава".

Аштън обикаляше Азия, докато язидите в Северен Ирак биваха избивани и френският външен министър Лоран Фабиюс трябваше да се моли за свикването на кризисна среща на европейските външни министри. Срещата се състоя, но отправи най-вече едно послание: при оказването на подкрепа на кюрдите всяка държава от Европейския съюз е свободна да действа както си пожелае. Нима това помага, за да бъдат разбити джихадистите? И какво може да предприеме Европейският съюз след една продължителна фаза на бездействие и безучастно наблюдение на ставащото в Сирия и Ирак? Това са настоятелни въпроси, които европейската външна политика трябва да си постави. За което е нужен силен първи дипломат. Някой като Щайнмайер.