zölibat und missbrauch

Разкритията за масови сексуални посегателства срещу деца и младежи от католически духовници - от САЩ през Ирландия до Германия - представляват огромна загуба на престиж за католическата църква, но същевременно те са откровение за нейната дълбока криза. Главата на германските католици архиепископ Цолич нарече посегателствата "отвратително престъпление", но неговата декларация съдържа постановки, на които трябва решително да се възрази.

Задръстено отношение към сексуалността

Първо твърдение: сексуалните посегателства от духовници нямат нищо общо с безбрачието. Възразявам! Вярно е, че подобни случаи има също в семейства, училища, а и в църкви без безбрачни закони; но защо те са така масови тъкмо в католическата църква? Естествено, че не само безбрачието е виновно за тези прегрешения. Но в структурно отношение безбрачието е най-важният израз на задръстеното отношение на католическото църковно ръководство към сексуалността, каквото се наблюдава например и по въпроса за противозачатъчните средства.

Ако хвърлим един поглед в Новия завет ще видим, че Исус и Павел са живели наистина в образцово безбрачие, но в това отношение те са предоставили пълна свобода на всеки отделен човек. Безбрачието може да бъде изведено от Евангелието само като свободно призвание, а не като общозадължителен закон. В продължение на векове бракът е бил нещо саморазбиращо се за католиците, а на Изток се е запазил и до днес в обединените с Рим църкви, както и в цялото православие - поне за поповете. Римският закон за безбрачието противоречи на Евангелието и на старата католическа традиция и затова трябва да бъде премахнат.

Напълно погрешно!

Второ твърдение: "напълно погрешно" е случаите на сексуални посегателства да се свеждат до грешки в системата на църквата. Възразявам! През 1-то хилядолетие не е имало закон за безбрачието. Той бива наложен едва през 11 в. под влиянието на монаси и на папа Григорий VІІ, и въпреки енергичната съпротива на клира в Италия и още повече в Германия.

Така законът за безбрачието - заедно с папския абсолютизъм и форсирания клерикализъм - се превръща в носеща колона на "римската система". За разлика от източните църкви, западният клир се дистанцира от християнския народ преди всичко със своето безбрачие: една доминираща социална прослойка, стояща по принцип над лаическата маса, но под пълната власт на папата. Задължителното безбрачие е главната причина за катастрофалната липса на млади духовници, занемаряването на тайнството на евхаристията, а на много места и личната грижа за душата.