Безценната иранска плячка
19 декември 2011
От няколко дена някъде в Иран учени и инженери се занимават денонощно със сваления безпилотен самолет RQ-170. Официален Иран заяви, че първо ще анализира технологииите в разузнавателния самолет и след това ще ги копира. Дали това е реалистична заплаха? - Не е възможно, твърдят американците доста неуверено.
Високи технологии
Безпилотният разузнавателен самолет не е просто самолетче с дистанционно управление. RQ-170 е оборудван с безброй различни технологии, които го превръщат в ефикасен инструмент. Особено ценните технологии са свързани с камуфлажната техника, която прави самолета невидим за чуждите радари. Авиационната техника също представлява сериозен интерес.
Сензориката е друга интересна сфера. В тази технология са включени камерите, подслушвателните устройства и измервателните уреди за различни цели. Комуникационната техника в RQ-170 също е интересна, особено с методите на кодиране на информациите. Част от това ноу-хау е много ценна, друга - не толкова. От иранска гледна точка стойността на плячката се измерва с ползите, които би могъл да има Техеран от нея. За нови отбранителни методи например или пък за производство на собствени безпилотни самолети.
Съвременните камуфлажни техники при безпилотните самолети са известни и се базират на оптималното използване на физическия принцип за отразяването на вълните. Благодарение на чудноватата си форма американските безпилотни самолети са почти неуловими за чуждите радари. По-интересни за иранците ще бъдат използваните материали за поглъщане на радарното ехо, както и многопластовите обшивки на самолета.
Черешката на тортата
Авиониката, или авиационната електроника е тази, която позволява летателният апарат да бъде вдигнат във въздуха и да бъде контролиран. Със сигурност авиониката на американския безпилотен самолет съдържа и елементи, които автономно могат да го направляват, в случай че се прекъсне обменът на данни с командната централа. Ето защо американците непрекъсното повтарят, че самолетът им е претърпял техническа авария, а не е бил прехванат от ирански хакери. Второто би означавало, че иранците са разработили софтуер, с който директно могат да атакуват авиационната електроника.
Що се отнася до сензорната техника, повечето елементи като камери, химически и радиационни сензори могат да се намерят на пазара. Факт е обаче, че американците не са споделили с никого от съюзниците си технологиите, внедрени в безпилотните разузнавателни самолети. Единствено Великобритания е посветена в тайните на американските технологии. Със сигурност може да се каже, че моделът RQ-170, чиято разработка започна през 2004 година, а през 2009 беше изпробван за първи път, е последна дума на техниката. Малко вероятно е всичките технологии, вградени в RQ-170, да могат да бъдат анализирани като софтуер. Да притежаваш хардуера, все още не означава , че можеш да го ползваш.
Когато на 4 декември безпилотният самолет изчезна, американците обявиха, че с въздушен удар ще се опитат да го разрушат. Фактът, че те не сториха това, говори сам за себе си. Щетите, които би могъл да нанесе потенциалният анализ, са много по-малки в сравнение с ескалация на напрежението. Загубата на разузнавателния безпилотен самолет обаче не е дреболия за американците. Фактът, че президентът Обама се обърна директно към иранците с искане за връщането на самолета, е красноречиво доказателство за това.
АГ, ДПА, ШО, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов