Белгийска рецепта със съмнително действие

Коментар на Бернд Ригерт:

Приемането на закона е опит на белгийските депутати да откликнат на отдавна покълналото в обществото критично отношение към исляма. Забраната обаче не бива да се приписва с лека ръка на дяснорадикалните популисти. Проектозаконът беше дело на либералите-франкофони и беше гласуван с широко мнозинство.

В Белгия, както и в други европейски държави, се образуваха ислямски паралелни общества. С възмущение много белгийци гледат как някои части на белгийската столица вече минават за "Малкия Истанбул" или "Малкия Маракеш".

В Брюксел обаче е рядкост носенето на бурка и никаб. На белгийците, датчаните, французите и холандците - да изброим само няколко от страните-членки на ЕС, които водят дебат за забраната на бурката - не им се харесва този начин на разграничаване.

Ценности под въпрос

Носенето на бурка и никаб означава за този срещу теб: "Не искам да имам нищо общо с теб. Ти нямаш право дори да ме погледнеш в очите." Бурката и никабът не са част от религиозната свобода, а традиционно използвано средство за отнемане на женското самосъзнание и личност. Ето защо намесата на законодателя в личното право човек да се облича, както се харесва някому, тук е напълно легитимна.

Аргументът, че жените трябва да прикриват с бурката или никаба своите женски прелести, се посреща в Европа като още едно свидетелство за дълбока омраза към мъжете. Това би означавало, че мъжете се нахврлят инстинктивно върху всяка жена, излагаща прелестите си - гротеска представа. Разбира се, че съществува консенсус по отношение за абсолютната голота на обществени места, но показването на косите или лицето няма нищо общо с това.

Жалко, че особено в Германия и Холандия дяснорадикални движения се пъчат със своята критичност към исляма. Не всеки, който критикува ислямските традиции, смятани от някои за патриархална отживелица, непременно е неонацист или расист.

Забраната за носене на бурка в Белгия обаче няма да допринесе за по-добрата интеграция на мюсюлманските преселници. Напротив. Малкото жени, които в Брюксел носят бурка или никаб, няма да могат да напускат жилищата си. Съществува опасността те да не бъдат свободни в смисъла на законодателя, а да бъдат изолирани от обществото от собствените си семейства.

Необходимост от обществен дебат

Забраната за носене на бурка и никаб, която би могла да бъде приета през май и във Франция, трябва да бъде началото на едно развитие и критичен дебат за нормите на исляма и ислямското общество. Забраната за носене на бурка или никаб на обществени места би трябвало да бъде въведена и в Германия, не поради отхвърлянето на исляма като религията, а заради подтисничеството над жената.

Само между другото: белгийските депутати гласуваха всъщност обща забрана за забулване, а не конкретна забрана на бурките и никаба. Това означава, че са забранени и карнавалните маски в извънкаранавалния период, както и шлемовете на мотористите, т.е. ако мотоциклетист са обърка и влезе в Брюксел, ще трябва да свали своя шал, който го предпазва от вятъра и песъчинките по време на път.