Белград изисква сръбска цялостност в Косово

След определяне окончателния статут на Косово албанското мнозинство в областта не бива да разглежда сърбите като малцинство, гласи официалната позиция на Белград. Също законите, които ще бъдат обсъждани от бъдещия косовски парламент и които по някакъв начин засягат интересите на сръбското малцинство, трябва да бъдат приемани единствено, ако бъдат одобрени от сръбските представители в парламента. Тези искания са част от платформата на белградската делегация за преговорите по окончателния статут на Косово, които, поне според предварителни планове, би трябвало да започнат още този месец. Екипът за преговори на косовските албанци все още не е дефинирал окончателната си позиция. Едно е ясно е обаче още сега: решението за бъдещия статут на областта няма да се постигнато лесно, тъй като двете страни на преговорите преследват коренно различни цели: косовските албанци изискват пълна независимост, Белград държи от своя страна на границите си с Албания и Македония.

Белградската делегация за преговорите публикува на първо време тази част от платформата си, която се отнася до децентрализацията на властта в Косово. Белград изисква самоуправление в сферите на образованието и здравеопазването в общините, в които живеят предимно сърби. Сърбия се застъпва в това отношение не за териториална, а за функционална цялостност на органите, които да поддържат същевременно директни връзки с Белград. В основополагащия документ за преговорите по статута на Косово се предвижда освен това създаването на нови сръбски общини в областта, а именно в Северна Митровица, в Централно Косово, в Косовското Поморавие и в Метохия.

Изразът “цялостност”, определил в Дейтънското споразумение принадлежността на Сръбската република и на Мюсюлманско-хърватската федерация към Босна, бе включен в платформата за преговорите по статута на Косово по настояване на сръбския президент Борис Тадич, който заедно с премиера Воислав Кощуница ръководи сръбския екип за преговорите. Сръбската цялостност в Косово не би застрашила единството на провинцията, се подчертава още в платформата, която се основава на резолюция на Съвета за сигурност и е принципно в съответствие с предложенията на специалния пратеник на ООН в Косово Кай Ейде.

Като основна част от тъй често цитираната сръбска цялостност в Косово се определят и църквите и манастирите. Белград призова да се обърне внимание на – цитат – оправданите претенции на сръбско-православната църква за възвръщане на одържавена от Титовските комунисти земя. Странно искане, като се има предвид факта, че в самата Сърбия все още няма закон за реституцията.