Белезите от войната в Афганистан

Инициативата за създаване на център за терапия на травматизирани хора идва от германската психоложка Инге Мисмал:

“По данни на Световната организация по здравеопазването в Афганистан има едва три до осем психиатри и нито един подготвен психолог.”

Малцината психиатри напуснаха страната по време на войната, а възможности за подготовка на практика не съществуват. Това означава, че на три милиона афганци се пада един психиатър. Инге Мисмал е свидетел на тежките психически травми, понесени от много хора в тази страна: апатия, гняв, насилие:

“Терапията помага доколкото мнозина от потърпевшите биват изолирани в семейната среда и се оказват оттъснати от корените си. А в това общество е невъзможно оцеляване при социална изолация.”

През 2005 заедно с Каритас Интърнашънъл Инге Мисмал инициира в Кабул проекта “Прозорци към живота”. В този център специалисти-психолози лекуват мъже, жени и деца, страдащи от депресии, страхове, семейни конфликти. Освен това това лекуващите вдъхват на хората утеха и увереност – нещо, което мнозина често не търсят в собственото си семейство:

“В рамките на семейството никой не иска да обременява останалите членове, но същевременно всеки се нуждае от някой друг, с когото да сподели проблемите си.”

Терапията има преди всичко една цел: да бъдат извадени хората от социалната изолация и да се върнат отново в лоното на семейството си. Ето отново Инге Мисмал:

“Може би след четири сеанса една жена ми каза, че сега отново се чуваства като част от света и семейството си и че отново ще бъде в състояние да се включи активно в семейния живот.”

Успехът на терапията явно се е разчул. Междувременно в Кабул работят вече 12 центъра за психическа консултация, като пациентите идват от всички краища на Афганистан. Предвижда се в скоро време разпращането на специалисти и в провинцията.