Берлин си пати от българските проблеми, но и ги решава

„Майка ми не ми дава да говоря за радиото”, казва 14-годишният Орхан на развален български език. В Германия не е позволено да интервюраш дете без разрешение на родителите му. Затова изключвам микрофона. Орхан все пак казва, че ходил няколко години на училище в България, а преди това - в Турция.

В Берлин е от осем месеца с родителите си и още не може да говори немски език, но малко разбира. Живее в квартала Нойкьолн, известен с големия брой чужденци. От поне година насам тук се заселват все повече роми от Румъния и България.

Ромските деца - предизвикателство за училищата

В едно от училищата тук, което носи името „Кеплер”, 93% от децата са от чужд произход. Много от момичетата в двора са с мюсюлмански забрадки. От есента насам тук има цели два нови класа с деца, които първоначално не говорели и дума немски.

Почти всички са от ромски произход и идват от Румъния и България. В това училище имат опит с деца на имигранти, но такова чудо сякаш не е било. Директорът Волфганг Лютке се усмихва леко на въпроса, как се справя със ситуацията:

„Междувременно колегите свикнаха, но за тях е все още голямо предизвикателство: да се изправиш пред ученици и да им преподаваш, при положение че те не те разбират. А сред тези ученици на възраст между 14 и 16 години има и неграмотни”, добавя Волфганг Лютке.

Пристигащите в Берлин роми от България и Румъния са предизвикателство, за което никой тук не е подготвен. Те са граждани на ЕС и имат право на тримесечен престой като туристи. Ако искат да легализират по-дълъг престой, създават фиктивна фирма или пък се прибират за кратко в родината си.

„Туристките” и малките деца обикновено просят по улиците, а мъжете работят на черно за дребни суми, където и каквото намерят. От тях печелят добре както работодатели, така и наемодатели, защото евтината работна ръка няма претенции. Живеят по 20 души в двустайни апартаменти, някои от които дори не се заключват. Няма смисъл, защото непрекъснато влизат и излизат хора.

Боклуци на улицата и претъпкани жилища

90% от живеещите в два блока на кръстовище в берлинския квартал Нойкьолн са роми от Румъния и България. На входовете почти няма табелки с имена. Попиташ ли някого дали живее тук , получаваш стандартния отговор: „На гости съм”. Във входа мирише на застояло, а във втрешния двор се издига малка планина от боклуци - изпочупени мебели и какво ли още не. Гледката се повтаря и навън на улицата, макар боклуците тук да са все пак по-малко:

„Честно да ви кажа, това тук е свинщина", казва 40-годишната Ангела, която минава всеки ден покрай блоковете, водейки дъщеря си в близкото училище. "Плъховете се гонят покрай децата ни. Гнусотия!”, възмущава се Ангела и бърза да добави:

„Нямам нищо против чужденците. Турски и германски майки се събираме често заедно на детската площадка. Но тук сутрин пред блока се струпват около 40 души, които блокират целия тротоар и не пускат децата ни да минават свободно. И ако човек им каже нещо, те стават понякога агресивни”, разказва жената.

8-годишната й дъщеря добавя, че сред съучениците й се появили изведнъж много деца от Румъния и България. В Германия записването в училищата е по адресна регистрация. Така че онези от тях, които са в близост до подобни блокове с роми, изнемогват от необичайния приток на ученици от есента насам.

Проблем е не само числеността им, но и липсващата връзка с родителите, които нито говорят немски, нито проявяват интерес към образованието на децата си. Защо ги записват тогава на училище? Единият от възможните отговори е: за да си нямат разправии с властите. Посещаването на училище в Германия е задължително.

Усилия сега, за да не излезе после "солено" на всички

„Тези деца трябва да разберат, че при нас училището не е концерт по желание”, казва Франциска Гефай, която отговаря за образованието в берлинската община Нойкьолн: „Така че проблемът е не само в незнаенето на немски език, но и в липсващата битова култура на много от ромските деца. Те трябва да се научат на много неща - от това как се пуска водата в тоалетната до това да посещават редовно занятия”, казва Франциска Гефай.

По нейна идея в някои от училищата вече има, макар и временно, учители от български и румънски произход. Обмисля се и разширяването на вече съществуващ проект, който позволява на децата да учат занаят успоредно на занятията по немски език, докато стигнат нужното ниво, за да бъдат записани в съотвения редовен клас.

Осъществяването на тези идеи обаче струва много пари, които тепърва трябва да бъдат намерени отнякъде. Защо се прави всичко това за ромски деца с неустановен статут? „Не мисля, че тези деца са тук за кратко. Те ще останат”, прогнозира Франциска Гефай.

Само през последните три месеца в училищата в Нойкьолн са се записали нови 93-ма ученика от България и Румъния. Така общият им брой е около 650. "За мен, като отговаряща за образованието в общината, е от голямо значение тези деца да посещават училище, за да не попаднат в спиралата на престъпността", казва Гефай и продължава:

"Стигне ли се дотам, обществото ни ще плаща много повече от това, което бихме дали днес, за да могат тези деца да научат немски език и да ходят редовно на училище. Защото ако останат, те ще бъдат част от обществото ни. Така че е много важно да бъдат научени на самостоятелност, за да не чакат в бъдеще социални помощи от държавата”, казва Франциска Гефай.