Бетонните чудовища на България
4 юли 2012
Автор на албума „Forget your past” („Забравете миналото си”) е младият български фотограф Никола Михов. Погледът му към монументалното наследство на комунизма не е нито нито през черни, нито през розови очила, а под лупа. Заглавието на албума е заимствано от надпис над входа на разграбената „летяща чиния” на връх Бузлуджа. Този надпис очевидно носи същата символика като онова „В крак с времето”, което миналата година превърна Паметника на съветската армия в София в пъстър американски комикс. „В сегашното си състояние Бузлуджанският паметник оставя най-тягостните впечатления сред всички паметници на социализма”, казва Никола Михов.
Фрапиращи гледки из цяла България
Младият фотограф е заснел и други шокиращи примери за разпада на монументалните комплекси и паметници от времето на НРБ. Другата „летяща чиния”, варненският паметник на съветската армия, който се вижда на километри от морето, в момента подслонява автосервиз и дърводелска работилница. Фигурите на четирима съветски бойци и три български моми, известни на по-възрастните варненци като „Седморката на Блейк”, се издигат величествено над мръсотията.
Никола Михов разказва и за „подводния мавзолей” в центъра на Габрово. Там подпочвената вода е заляла костницата на партизани, а тленните им останки в момента зловещо населяват „аквариума” със застояла вода. Костите от погребаните в основите на видинския „Паметник на съпротивата” са на сухо - те просто са извадени и разхвърляни по алеите.
По думите на Михов на редица места свалените или паднали скъпи облицовки на мемориалните комплекси се използват „по предназначение” - за изработка на надгробни плочи например. Младият фотограф е установил, че на места помещенията на мемориалите са пригодени за складове от местните предприятия „Чистота" - такъв е например случаят с "Братска могила" в Пловдив. Разграбен е дори сравнително новият мемориал край Сливница, с който през 1985 година е отбелязана 100-годишнината от Сръбско-българската война.
Разбити, разграбени, разрушени
Само за изграждането на Бузлуджанската „чиния” режимът изразходва 25 милиона щатски долара. Скъпите й инсталации за над 3 милиона долара отдавна са ограбени, а много от тежките орнаменти са разхвърляни като че ли от ръка на великан на километри около върха. Навсякъде в 30-те най-големи мемориални комплекси от времето на комунизма са изтръгнати металните букви, парапетите, електрическите инсталации, откраднати са масивни скулптури от ценни сплави, разбити са мраморни саркофази. Дали пък това не е част от автентичния български начин за справяне с миналото? - пита се Михов.
Има обаче и случаи, в които бързият разпад на социалистическите артефакти се дължи на некачественото строителство и негодните материали. Поразяващият с грозотата си монумент за 1300-годишнината на българската държава пред софийския НДК е открит през 1981 година, а облицовъчните му плочи започват да падат още през 1985-та.
Грубата сила на "народната власт"
Според доцента по история в Софийския университет Михаил Груев, всички паметници от времето на българския комунизъм имат една обща черта: грубата естетика. Тя пък отразява грубата сила, чрез която тъй наречената „народна власт” подчини България и българите. Странната смесица между образи на герои от войните за национално освобождение и на персонажи от комунистическата митология в паметниците на късния соц-арт през 80-те години отразява засилващия се национал-комунизъм във върхушката на БКП. „Тези паметници имат за цел да убедят обществото, че съществува естествена приемственост между славното минало и настоящия режим”, твърди Груев, който е убеден в необходимостта от „десекрализация” на паметниците, от премахване на вменената им чрез фалша на епохата „святост”.
Албумът „Forget your past” онагледява своеобразния начин, по който българите разчистват собственото си тоталитарно минало - чрез грабежи, вандалско разрушаване или поругаване. Останалото довършват природните стихии и последиците от калпавия градеж. "В България и досега не е започнала широка и задълбочена обществена дискусия, която да мотивира управленски решения за съдбата на монументите от времето на комунизма”, заключава доцент Михаил Груев от Историческия факултет на Софийския университет.
Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев