Бивша монахиня: "Аз бях идеалната жертва"
8 февруари 2019Папа Франциск призна за първи път, че Католическата църква има проблем със секусалните посегателства и изнасилвания на монахини. Преди това се бяха натрупали доста обвинения срещу висши духовници, включително и от Ватикана: неотдавна австрийският преподобен Херман Гайслер освободи мястото си в Конгрегацията по въпросите на вероучението. Той е обвинен в сексуален тормоз над бившата германската монахиня Дорис Вагнер, която - вече под новото си име Дорис Райзингер - даде интервю за ДВ.
ДВ: Госпожо Райзингер, какво си помислихте най-напред, когато разбрахте какво е казал папата?
Дорис Райзингер: "Не можех да повярвам, че той някога ще признае подобно нещо, или че изобщо някой от църквата ще признае за съществуването на такива случаи. В същото време си зададох въпроса защо той прави това, без да е представил план, без да каже нито дума за това как се е отнасял досега към темата и какво смята да предприеме сега Ватиканът."
А Вие какво очаквате да направи папата?
Очаквам да каже също колко широко разпространени са тези случаи. Защото той се опита да омаловажи проблема, заявявайки, че сексуалните посегателства срещу монахини били по-често срещано явление в някои определени религиозни общности и в няколко държави. Питам се какви доказателства има той за тези свои твърдения. Доколкото знам, единственото досега проучване по темата е проведено през 1990-те години в САЩ, показало, че 30 процента от всички монахини в манастирите са били обект на сексуален тормоз. Не знам откъде той черпи информация, че в другите страни това е по-различно. Точно обратното дори - монахинята Маура О'Донохю е открила такива случаи в 23 страни по света - от Бразилия до Ирландия, в Италия и в Афика, и от САЩ до Филипините.
Очаквам темата да бъде по-щателно проучена - от независими експерти. Особено що се отнася до случаите, за които знаят във Ватикана. Разследването трябва да бъде проведено прозрачно, а извършителите да бъдат наказани. Но най-вече очаквам жертвите да бъдат обезщетени. Има монахини, които са били сексуално насилвани в манастирите, и които са били заразени със СПИН. Има сестри, които биват изхвърляни от манастирите заради това. Има забременели монахини, които остават на улицата заедно с децата си, както и такива, които са били принуждавани да абортират. Даже има случаи на починали жени след принудителен, непрофесионално извършен аборт. На фона на всичко това очаквам тези жени да бъдат обезщетени, а всички подобни случаи да бъдат разследвани щателно и от независим орган.
Още като абитуриентка сте постъпила в католически орден, където многократно сте била изнасилвана от един свещеник, а друг също ви е посягал. По този повод пишете, че сте била "идеалната жертва". Какво имате предвид?
По онова време бях религиозна млада жена, вярваща в идеалите. Постъпих в църквата на 19-годишна възраст и вярвах в призванието си, вярвах също, че с безкористност и саможертва човек може да напредне в духовния живот - включително и като върши неща, които не разбира веднага защо се налага да ги прави. Изобщо не разбрах как се стигна дотам, че изведнъж вече не можех да казвам "искам" или "не искам" - бях се превърнала в идеалната жертва за един свещеник, който беше решил да се възползва от системата и да посяга на жени, служещи в нея. И това се отнася до много други представителки на религиозни ордени.
Как се освободихте от тази хватка?
Пътят беше дълъг. Спаси ми живота това, че там имаше човек, с когото можех да разговарям за проблема. Той ми каза, че случилото се с мен е много лошо, че това е недопустимо и че може да се направи нещо, например да подам жалба срещу извършителя. Имах късмета да съм следвала, което ми даваше известна независимост в интелектуално отношение. Получавах също и стипендия, което пък ме правеше финансово независима. Така успях да напусна ордена.
Религиозният обет и послушанието в Католическата църква - не насърчават ли те случаите на сексуален тормоз?
Не, не вярвам. Мисля, че животът в религиозната общност може да бъде така организиран, че нейните членове да могат да се чувстват самостоятелни и вътрешно свободни. За съжаление това се наблюдава твърде рядко в църквата. Да не говорим за силните традиции, които изискват подчинение и ограничават, слагат юзди на хората. Но не смятам, че това е неизбежно.
Дорис Райзингер е родена през 1983 г. в Германия, на 19-годишна възраст постъпва в Католическата църква, която напуска през 2011, след като е станала свидетелка на различни по вид и мащаби посегателства и тормоз, спиритуални манипулации и дори изнасилвания - от един свещеник. През 2014 тя завършва теология и издава книга, в която разказва какво е преживяла в църквата. Райзингер е омъжена, има едно дете.