Бил ли е Хитлер болшевик?

Снимка от 26 февруари 1919 година е запечатала момент от траурното шествие в Мюнхен в памет на убития няколко дни по-рано баварски министър-председател Курт Айзнер. В групичката униформени войници лесно се разпознава лицето на един човек, който няколко години по-късно ще добие фатална световна известност - Адолф Хитлер. Тази фотография документира участието на бъдещия дясноекстремистки фюрер в погребението на един убеден привърженик на лявата идея, какъвто е бил Айзнер.

Самият Хитлер в автобиографичната си книга "Моята борба" твърди, че в края на феврурари 1919-та изобщо не се е намирал в Мюнхен, а в един лагер в Траунщайн, откъдето се бил завърнал едва през месец март същата година. Снимката обаче е доказателство за това, че Хитлер съзнателно прикрива истината - и най-вече участието си в погребението на социалиста Айзнер.

Объркана смесица от антисемитизъм и антикапитализъм

През въпросната 1919-та у 30-годишния тогава Хитлер започва да се формира една идеология, която представлява объркана и твърде противоречива смесица от антисемитизъм и антикапитализъм, народняшки идеали и расова омраза. Месеците непосредствено след края на Първата световна война оставят решаващ отпечатък върху оформящия се мироглед на Хитлер.

За изграждането му като личност голяма роля играе фактът, че в края на 1920-те години Националсоциалистическата работническа партия на Германия (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP) е във възход и оказва силно влияние над политическия живот в страната - едно обстоятелство, което по-късно ще се окаже определящо за хода на германската и европейската история.

Преди няколко години журналистът и биограф на Гьобелс - Ралф-Георг Ройт издаде важна книга, подлагаща на съмнение някои от познатите източници, които дават сведения за биографията на Адолф Хитлер през периода 1919/1920 година. По този начин той достига до забележителни нови прозрения за миналото на фюрера. Според интерпретацията на Ройт, Хитлер се превръща в антисемит по време на потушаването на Мюнхенската съветска република през пролетта на 1919 година.

По същото време в консервативните и народняшки кръгове на баварската столица се разпространяват някои възгледи, които Хитлер дословно възприема в своя мироглед. Под влиянието на събитията от април и май 1919-та в Мюнхен, у него се заражда болната идея, че както болшевизмът, така и капитализмът са "еврейски" творения - нещо като двете страни на един и същ медал.

Корените на омразата

През 80-те години историкът Ернст Нолте лансира тезата, че Хитлеровата мания за унищожение се е оформила под впечатленията на болшевишките престъпления в Русия. За разлика от Нолте, Ройт твърди, че не руските болшевики, а Мюнхенската съветска република е превърнала дезориентирания Хитлер в пламенен антисемит. Ренегатството му пък го накарало да "свръхкомпенсира" с нещо предишното си, явно преоценено като погрешно, увлечение по левите идеи на Мюнхенската република.

Тезата на Ройт обаче предизвиква доста противоречиви реакции сред историците. Австрийският експерт Отмар Пльокингер лансира друга теза - той опровергава Ройт и твърди, че през пролетта на 1919 година Хитлер не е бил привърженик на левите идеи, макар и да е изпълнявал функцията на представител на войнишките съвети. Пльокингер смята също така, че мюнхенският вариант на болшевизма не е изиграл никаква роля за превръщането му в радикален антисемит.

Той обаче е съгласен с Ройт за друго - че радикализирането на Хитлер може да има връзка с неговото ренегатство. В същото време Пльокингер говори за ренегатство не по отношение на левите идеи. Той е на мнение, че Хитлер е имал нужда от "свръхкомпенсация", за да прикрие своята пасивност. Исторически доказано е например, че по онова време Хитлер не се записал в един новосъздаден доброволчески корпус, а вместо това кротко си стоял в казармата в Мюнхен.

Кой от двамата автори е прав - това трудно може да се каже. Отговорът на този въпрос едва ли ще се удаде и на Томас Вебер, автор на много нашумялата книга "Първата война на Хитлер". Вебер работи в момента над ново изследване за мюнхенския период на Хитлер. Макар да е малко вероятно да успее да обясни докрай генезиса на Хитлеровите идеи, историците очакват с интерес неговите заключения. Това не се дължи на лошото качество на гореспоменатите научни разработки, а по-скоро на това, че безумства от сорта на нацистката расова идеология трудно се поддават на рационален анализ.

АГ, ДВ, СФК, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова