Битката, която едва не погуби Османската империя
23 юли 2019
"Около 1400 г. падането на Византия вече изглежда само въпрос на време", пише "Ди велт" в обширна публикация за историческата битка край Ангора, днешна Анкара. Изданието припомня обстоятелства около тази битка, състояла се на 28 юли 1402 г. между османската армия на султан Баязид I и войските на тюркско-монголския пълководец Тимур Ланг (Тимур Куция).
Още през 1394 г. султан Баязид I се опитва да превземе Константинопол. Османският владетел, наричащ себе си скромно Йълдъръм ("Светкавица"), още от възкачването си на престола през 1389 г. започва да разширява империята си с нови територии. Баязид за кратко време успява да покори или да превърне в свои васални територии Влахия, Сърбия, Босна, България, големи части от Гърция, както и Източен Анадол чак до Месопотамия. Той сключва договор с Венеция, по силата на който тя спира да доставя зърно на Византия, което ускорява края на и бездруго отслабената империя.
Походите на Тимур
Плановете на Баязид обърква обаче един човек, смятан тогава за най-бруталния и успешен пълководец в целия мюсюлмански свят: Тимур Ланг (Тимур Куция), наричан още Тамерлан. Той произхожда от монголско племе, заселило се през 13 век в земите на днешен Узбекистан, припомня изданието. Тимур подражава във всичко на легендарния основоположник на монголската империя Чингис хан. Също като него служи първо като военен пълководец при различни владетели, след което през 1370 г. и самият той става владетел. Бойците в неговата армия се подчиняват на най-строга дисциплина, срещу страха се прилагат тежки наказания. Тимур залага на насилието и терора, за да пречупи всяка съпротива, четем по-нататък в публикацията. Планините от черепи, които оставяли неговите походи по бойните полета на Азия, били по-високи и от тези на Чингис хан. Областите, през които минавали неговите орди, ставали безлюдни като пустиня, свидетелства летописец.
Тимур бързо покорява части от Централна Азия, Иран, Армения, Грузия, Сирия и Ирак. През 1398 г. нахлува в Индия, превзема Делхи, който е разграбен и опожарен.
Достигайки Мала Азия, разрастващите се на запад територии на Тимур се сблъскват с разширяващата се на изток държава на Баязид I и двамата скоро влизат в конфликт. През лятото на 1400 г. Тимур завзема османското владение Сивас. Две години по-късно превзема крепостта Кемах и оттам се насочва към Ангора, където изчаква армията на Баязид, с която влиза в решителна битка на 28 юли 1402 г.
Тимур триумфира
Армията на Баязид наброявала 140 000 войници, срещу които Тимур хвърля 85 000 свои бойци, според летописци, чийто писания обаче до голяма степен си противоречат. Решаваща за изхода на битката е тактиката на двамата владетели: докато армията на Баязид се състояла основно от еничари, Тимур разполагал с конница. Неговите воини били много подвижни - за разлика от еничарите, които се придвижвали пеша.
При настъплението на османската армия Тимур тактически изтеглил своите войски на изток - така османлиите били изтощени от юлските горещини още преди да срещнат врага в битката край Ангора, днешна Анкара. Недостигът на питейна вода също оказал важен фактор за изхода на битката: според някои летописци, Тимур блокирал важен кладенец, като така принудил врага да отстъпи. Освен това много от татарските войници от армията на Баязид преминали на страната на Тимур - защото не искали да се бият срещу някогашния си владетел.
Битката продължила няколко часа, преди войските на Тимур да се наложат над османците. "Баязид го удари на бягство, изтегляйки се с около хиляда конници зад един хълм. Тимур обаче обкръжил хълма и успял да го плени", цитира изданието думите на един летописец. Тимур използвал османския султан като жив военен трофей, който мъкнел навсякъде със себе си. Година по-късно, унизен и отчаян, Баязид умира. Има предположения, че той сам слага край на живота си.
Краят на Византия
Битката край Ангора се смята за едно от най-тежките поражения в османската история, посочва в заключение изданието. Победата на Тимур дава на разпадащата се Византийска империя кратък отдих, продължил близо две поколения. При последната обсада на Константинопол през 1453 г. тя вече няма никакъв шанс срещу укрепналите османлии, превърнали се вече във велика сила.