Богаташите от ККП

Обществена тайна е, че властимащите в Китай тънат в охолство. Когато таксито ни преминава покрай една ТЕЦ в околностите на Пекин, шофьорът мимоходом казва, че централата е собственост на семейството на Ли Пън. До 1998 година Ли Пън беше премиер на Китай. Наричат го още "Пекинският касапин", защото именно той беше човекът, който през 1989 година прати танкове срещу протестиращите студенти на площад Тянанмън.

Червените принцове и принцеси

Три десетилетия икономически бум. От него извличат печалби преди всичко властовите елити и техните кланове. Пътищата към големите пари са безбройни. Основите се положени още по време на приватизацията през 90-те години. Тогава много държавни предприятия отиват в ръцете на хора, които са близки до властта. При това на много ниски цени. С други думи: политическият елит де факто си присвоява тези фирми.

"Този хора не са натрупали състоянието си на борсата или чрез сделки, а просто чрез дялово участие в много предприятия", казва китайският политолог Ху Ксуву от университета в Бон. Семейните кланове обаче не се задоволяват само с приватизацията на държавните предприятия. Роднини и приближени на властимащите инвестират огромни суми в частното стопанство или пък биват назначени на високи постове в частните фирми. Примерите са безбройни. Финанси, енергетика, телекомуникации - роднините на висшите функционери са сложили ръка върху почти всички клонове на икономиката.

В ръцете на елита са и всички значими държавни концерни, които все още не са приватизирани. Навсякъде високите постове се заемат от роднини на властимащите. Някои от общо 134-те държавни предприятия в Китай спадат към най-големите концерни в света. А този, който заема важен координационен пост, взима и всички решения за гигантските парични потоци. Някои кланове господстват над цели отрасли. Твърди се, че семейството на Ли Пън контролира енергийния сектор, а съпругата на Вън Цзябао се разпорежда в бизнеса със скъпоценни камъни.

Едно за теб, едно за мен

"Богати в Китай са само властимащите и приближените до властта, а не обикновените частни предприемачи. Властта е пътят към големите пари", казва китайският икономист Ли Вайзен. Нищо чудно тогава, че Китай не се реформира политически. Защото ако тези реформи бъдат осъществени, богатството ще трябва да бъде преразпределено. А тези, които са на власт и държат големите пари, надали желаят подобна промяна.

Автор: М. Римеле, К. Цанев; Редактор: Д. Попова-Витцел