Болезнени поуки след атентатите в Мумбай
2 декември 2008
Не бяха минали и 24 часа от терористичната вълна в Мумбай и някои индийски политици трябваше да понесат последиците от лошия мениджмънт по време на кризата. Дали обаче оставките на вътрешния министър и националния съветник по сигурността са равнозначни на действителни реформи в тайните служби и силите за сигурност? Едно е сигурно: на кървавите събития в Мумбай не бива да се гледа само като на последица от тероризма в Индия.
От 2004-та година насам в избухналите в Индия атентати са загинали 4000 души. Почти всеки по-голям индийски град е пострадал от терористичните атаки. Само в Ирак загиналите за същия период от време са повече. И само индийските политици не се стряскат. В страната така и не е създадена обща база данни на заподозряни в тероризъм лица, антитерористичните действия са спорадични, противниците са почти непознати.
Неотложни реформи
Да не говорим за лошото сътрудничество между тайните служби и службите за сигурност, което пролича още веднъж по време на серията атентати в Мумбай. Сигналите за предстоящите нападения не бяха взети на сериозно нито от армията, нито от полицията. Може ли да се очаква все пак, че Индия ще извърши крайно належащите реформи за ефективна борба срещу тероризма?
Политиците и политическата култура в страната дават слаба надежда за това. Само ден след първите атентати хиндуистките националисти се опитаха да извлекат
политическа изгода от трагедията
като потърсиха съдебна отговорност от управляващата коалиция и я обвиниха в бездействие. В пет индийски щата в момента се провеждат избори. Ясно е какво цели партията на хиндуистките националисти.
Ясно е и защо индийският премиер Манмохан Сингх обвини веднага други страни и най-вече Пакистан в износ на ислямски тероризъм. Сингх обаче премълча факта, че междуваременно в самата Индия има военизирани мюсюлмански групировки, които в последно време извършиха множество атентати.
И все пак не е изключено серията атентати в Мумбай да е дело на пакистански екстремисти. Не е изключено тяхната организация "Лашкар- е- тайба", която се сражава срещу Индия за Кашмир, наистина да има контакт с пакистанските тайни служби. И ако тези атентати са целили да попречат на и без друго трудното сближаване между Индия и Пакистан, то точно заради това управляващите в Делхи трябваше да се въздържат от нападки спрямо правителството в Исламабад. Ако пакистанските военни се разположат отново по границата с Индия, вместо да преследват талибаните и други екстремистки групировки в граничния регион на Афганистан, това ще има тежки последици за целия регион. От това ще спечелят само ислямските екстремисти.