Битка на няколко фронта

Само един от тези удари би бил достатъчен, за да разклати и една сигурна държава. Несполучлив опит за преврат, терор вътре в страната, война в съседство. Турция обаче воюва на всички тези фронтове. И съвсем не е стабилна. Та нали още преди 15 юли държавните институции бяха заслабнали. А опитът за преврат доведе до по-нататъшното им дестабилизиране. Президентът Ердоган разпореди вълна от арести и проведе безпрецедентна чистка, което подкопа доверието във върховенството на закона в Турция.

Загубата на доверие се отразява отрицателно и върху икономиката. Под ръководството на Ердоган на всички тези фронтове Турция непомерно се изхвърля - и я грози провал. Защото държавният апарат трябва да се справи с безпрецедентното кръвопускане след уволнението на десетки хиляди съдии и прокурори, полицаи, учители и държавни чиновници. Той е изправен пред много по-големи предизвикателства в сравнение с миналото. Институциите, в които работеха тези хора, са дискредитирани от неуспешния опит за преврат. Ръководството в Анкара обаче вярва, че може да гарантира тяхната дееспособност чрез извънредното положение. А това е нож с две остриета. Може би извънредното положение стабилизира държавността, но от друга страна ограничава основните права на личността. Опасности дебнат и в икономиката, която бележеше бум от над десет години, и на която Ердоган дължи голяма част от високата си популярност. Понастоящем ръководството в Анкара поддържа скромен стопански ръст, като насърчава мега проекти, които никоя банка вече не желае да финансира. Правителството дава държавни гаранции на частните фирми, движещи тези проекти. Гаранции, които висят като воденичен камък на врата на държавната хазна и могат да излязат скъпо на държавата. Към всичко това се прибавя и отливът на милиони туристи, които обърнаха гръб на турските курорти.

Години наред Турция беше бастион на стабилността и благосъстоянието, на които съседните страни гледаха с възхищение и завист. Тя можеше да си остане стабилна страна, ако не беше опитът за преврат, организиран от армията. От създаването на републиката, армията е институцията, в която турците имат най-голямо доверие. Армията олицетворява единството на Турция и винаги е била на почит. Турската република е основана от генералите, а тъкмо в армията синовете на страната получаваха възможност за развитие. Първите сенки върху имиджа на армията паднаха през миналото десетилетие, когато бяха осъдени много офицери, които уж кроели планове за преврат. А с неуспешния опит за преврат на 15 юли армията загуби репутацията си на институция, която закриля републиката. Уволненията на всеки втори генерал и арестите на мнозина действат деморализиращо. Още по-лошо въздействие оказва фактът, че се поставя под въпрос техният професионализъм. Ако наистина толкова много офицери и войници, организирали преврата, са привърженици на движението Гюлен, армията би трябвало да признае, че вътрешните ѝ контролни механизми на функционират.

На всичкото отгоре – и войната в Сирия

Години наред Турция не се свенеше да се меси в съседната страна. А терорът в собствените ѝ граници е тъкмо резултат от таза намеса. Турция си затваряше очите за престъпленията на „Ислямска държава” и това само подхранваше терора. А отказът на Анкара да защити кюрдския град Кобане от привържениците на халифата даде тласък на протестите на кюрдите вътре в страната и на терора на ПКК. И спиралата на насилието се завъртя.

Какво ще стане, ако?...

Сега Турция и с военни средства се намесва пряко в Сирия. Колкото и да е парадоксално, тъкмо отслабената турска армия взима страна в сирийската гражданска война. Това навярно трябва да убеди турците, че армията отново е дорасла за задачите си. А какво ще стане, ако турската армия не успее да се справи в северна Сирия? Какво ще стане, ако не се завърне като победител у дома? И ако войната се разпростре още по-брутално върху самата Турция? Какво ще стане, ако иракските кюрди, които са съюзници на Анкара, се притекат на помощ на братята си в Сирия, за да отблъснат турската офанзива в кюрдските региони? Какво ще стане, ако съюзът между Запада и Турция се разклати, защото двете страни преследват различни цели в Сирия?

Рисковете от тази война на много фронтове обаче не намаляват популярността на Ердоган сред неговите сънародници. Тъкмо напротив. Турската демокрация на Ердоган се крепи върху широкия фундамент на "народната воля". Този тип демокрация се нуждае не от стабилни институции, а от силен лидер. Господството на Ердоган е легитимирано чрез избори. То обаче е авторитарно и нелиберално, то не се базира на западните демократични ценности. И Ердоган поема голям риск, когато воюва на толкова много фронтове едновременно. Навярно дори прекалено голям риск.

Райнер Херман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main