Бомбата, наречена "Фукушима"

АЕЦ „Фукушима 1” има реактори с водно охлаждане. Във вътрешността на такъв реактор има дълги тръби, в които са монтирани горивни пръти. В тях се намира обогатен уран. При радиоактивното разпадане на уран се освобождават огромни количества енергия, които нагряват водата.

Паралелно се отделят богати на енергия неутрони, които предизвикват по-нататъшни радиоактивни реакции в съседните горивни пръти. За да се поддъръжа или спира реакторният процес, между горивните пръти са монтирани така наречени управляващи пръти, които поемат освбождаваните неутрони.

Охлаждането е жизнено важно

При изключване на атомната електроцентрала тези управляващи пръти влизат в действие. Така се предотвратява по-нататъшно радиоактивно разпадане. Реакторът се охлажда, но не достатъчно бързо. С електричество, чрез помпи, трябва да се поддържа водния кръговрат, за да може системата да продължи да се охлажда.

При спиране на тока ситуацията става критична. Налягането и температурата в реактора продължават да се покачват. Ако този процес не бъде спрян, налягането и топлината могат да повредят или дори да унищожат напълно стоманената обвивка на реактора.

В този стадий радиоактивното съдържание от горивните елементи, уранът и неговите разпадни продукти, като например цезият, се утаяват по дъното на реактора. Там може да се стигне до неконтролируеми атомни експлозии, които да образуват още топлина и налягане.

Накрая целият реактор може да експлодира, както стана преди 25 години в Чернобил. Този стадий бива определян като най-голямата мислима катастрофа. При нея радиоактивните продукти проникват в атмосферата.

Може ли "Фукушима" да се сравнява с Чернобил?

Според френския ядрен физик Бруно Шарейрон от Института за изследване на радиоактивното лъчение, би било по-правилно тя да се сравнява със станалото през 1979 година в САЩ. Става дума за реактора "Three Mile Island" (Харисбърг).

Тогава също възникнаха проблеми с охлаждането, които доведоха до разтапяне на горивните пръти и изтичане на радиация. Официално нямаше много жертви, но учените заявиха, че и десетилетия след аварията са наблюдавали патологични изменения в региона на реактора.

Според ядрения експерт обаче, станалото в Япония сега все пак е много по-сериозно от аварията през 1979-та. На подобно мнение е германският физик и медик Себастиян Пфлугбайл, според когото ставащото във "Фукушима" със сигурност е сравнимо с Чернобил, поради това, че става дума за масивно изтичане на радиоактивност.

Експертът препоръчва на отговорните политици в Германия да не прибързват с оценки, според които от "Фукушима" не произлизала опасност за европейците. Според Пфлугбайл тези оценки са толкова надеждни, колкото и твърденията от 1986-та, когато отговорни политици обявяваха, че Чернобил е твърде далеч от Западна Европа, за да я застрашат.

Както се оказа впоследствие дори от най-малки нива на радиоактивно замърсяване възникват изключително сериозни и комплексни последици за здравето на хората.

Автор: Голте, Тиасоу, Греслер, Б. Емануилов, К. Цанев

Редактор: Б. Узунова