Борисов и "Джи Пи Груп": защо точно сега?

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Няма да дам да ми се петни името“, обяви за пореден път министър-председателят и нареди на подчинените си да извадят най-голямата строителна фирма от всички проекти с европейско и държавно финансиране. Както обясни един от постоянните медийни говорители на управляващата партия, „не е толкова съществено какъв е техническият механизъм“ на това изваждане. Важното е, че „политическата воля (на премиера) е в посока на това да няма никакви съмнения“. И затова: „всеки, който е заподозрян и тече разследване", ще е аут от конкурсите, докато „си докаже правотата и невинността“.

Защо сега?

С приходи от стотици милиони през последните две години въпросната фирма оглавява убедително класацията на най-големите български строителни фирми. Тя печели обществени поръчки в най-разнообразни сектори - метро, магистрали, обикновени пътища, тунели, градоустройство, жп, пречиствателни станции, газопроводи... Само проектите ѝ с европейско финансиране са за 600 милиона по четири оперативни програми. Тъй че: заради тази систематична и автоматична успеваемост съмненията витаят отдавна. Защо премиерът се сети за тях точно сега? Отговорът най-вероятно е в натрупването на куп неблагоприятни събития: катастрофата край Своге, която (макар и свързана с друга фирма) извади наяве безобразията в пътното строителство; разследването на „Биволъ“ (и задържането на двама журналисти), което показа как се печелят обществени поръчки и дори предизвика запор на средства, свързани с въпросната строителна фирма; недоволството от качеството на извършвания пак от нея ремонт на „Граф Игнатиев“; убийството в Русе, което, макар и по случайност и по погрешка, беше свързано с разследването на „Биволь“ и накара ключови световни медии и политици да заговорят за корупцията в България, а ЕК да обяви, че няма да прояви никаква търпимост към корупцията и злоупотребата със средства от ЕС и ще сигнализира за случая ОЛАФ. И ето, че на премиера съмненията му дойдоха много. Поради което реши, че няма да даде да му се петни името.

Съмненията обаче не се разсейват, а се затвърждават. Първо, заради очевидното и абсурдно потъпкване на правото. Елиминирането на една фирма, докато не „си докаже правотата и невинността", праща по дяволите елементарната презумпция за невиновност. Отстраняването ѝ по нечия еднолична воля от завършени процедури, потвърдени от компетентните „независими“ органи, е незаконно, а заобикалянето на закона се оказва само дребен „въпрос на техника“. Което поражда ново силно съмнение: щом някой може да спира според „посоката на политическата си воля“, вероятно може и да пуска.

От друга страна, в една такава ситуация всяка нормална фирма в една нормална държава би защитила правата си. Но явно случаят не е такъв, защото вместо това въпросната фирма започна да се отказва доброволно от най-големите си проекти с изсмукани от пръстите умилителни аргументи за обществения интерес. Което показва, че законите, процедурите и институциите нямат значение. И че в отношенията между политика и бизнес владеят едни други, необявени правила, зависимости и лостове за въздействие.

Един пада, друг ще го смени

Втората причина, поради която съмненията остават, е, че нещата периодично и почти дословно се повтарят, но нищо не се променя. Филмът „Да не ми се петни името“ вече са го давали, и то скоро. През февруари 2016 година същият премиер по същия внезапен и правно фриволен начин спря обществени поръчки (макар и „извършени абсолютно законосъобразно“) за близо 2 милиарда лева заради „витаещи съмнения“, че нещо в тях „не е така, както трябва“. Както и защото „витае, че зад едната (печеливша фирма) стои Пеевски, а зад другата стои Златев“. Тогава също се бяха натрупали доста неблагоприятни събития: Пеевски (заедно с Доган) бе обявен за персона нон грата в Турция, след като списание „Шпигел“ вече го бе определило като "върха на айсберга" на корупцията в България; говореше се за неприятни телефонни разговори с Меркел и Брюксел; пред публика и телевизионни камери в Лондон гражданин бе попитал премиера дали вижда Пеевски в огледалото; а председателят на ЕК обяви, че мониторингът за Румъния скоро може да отпадне, а за България да остане, което би означавало двете страни да бъдат разделени.

По онова време друга фирма убедително водеше по приходи и със систематична и автоматична успеваемост печелеше поръчки във всички сектори. Но посрещна удара с мълчание, бързо се спихна и изчезна, след като бе продадена. Скоро обаче шумотевицата се разнесе и схемата за разпределяне на обществени поръчки и средства си продължи постарому. Просто един падна, а друг го смени. И така до днес, когато дойде и неговият ред. Защото съмненията пак се натрупаха и пак трябва да се разсейват.

Но това става все по-трудно, тъй като у широката публика съмненията вече са се превърнали в трайно недоверие. И убеждение, че: властта раздава големите поръчки на шепа фирми, като с измислени аргументи предварително разчиства конкуренцията; че от това положение имат смелост да се жалват само чуждите фирми, което, естествено, не променя нищо; че печелившите връщат някъде по веригата и понеже трябва да остане нещо и за тях, строят некачествено и безконтролно; че ако случайно се разчуе, временно се снишават или безропотно изчезват; и че сега пак от нищото ще се пръкне някой нов първенец. Това убеждение едва ли може да бъде разколебано от факта, че този път се е намесила и прокуратурата, независимо дали тя ще докаже нещо или няма. Защото и на нея никой не ѝ вярва.

Единственият начин

Единственият начин всичко това да се промени е да се разбие порочната схема. Което пък може да стане не чрез временно спрени поръчки, а само чрез дълбоки и необратими реформи, които да освободят превзетата държава и да ѝ вдъхнат нов живот с истинско върховенство на правото, с независими и работещи в обществен интерес институции, регулатори, съд и прокуратура. Такива реформи обаче никой не прави и няма намерение да прави. Което е най-голямото петно - не само върху името на премиера, но и върху всички партии в днешния парламент. В това отношение единствената надежда засега е някой да се намеси отвън.