Борисов и Станишев, Хитлер и Чърчил

Коментар на Татяна Ваксберг:

Колкото повече наближава краят на мандата на ГЕРБ, толкова по-пресилени стават оценките за управлението. Този кабинет може и наистина да е един от най-спорните след 1989 година, но квалификациите за него станаха напоследък подозрително крайни. Последната прозвуча на конгреса на БСП в събота, където лидерът на партията Сергей Станишев оприличи премиера с Хитлер - ни повече, ни по-малко. Като че ли Бойко Борисов е обявил война на целия свят и строи газови камери...

Второто "аз" на Станишев

Пълният цитат придава допълнителна плътност на това сравнение. В него битката на БСП с ГЕРБ е оприличена на битката на Чърчил с Хитлер. От което трябва да се разбира, че лидерът на българските социалисти вижда самия себе си като Уинстън Чърчил - един потомствен аристократ с Нобелова награда за литература, водил битка с истинската нацистка армия.

Може много да се спори за това как сравнението изобщо е хрумнало на Станишев. Има все пак и една съвсем семпла хипотеза - например, че в условията на повсеместна неграмотност голяма част от публиката му е в състояние да разпознае не повече от 5-6 имена от историята. И че оставащите Ленин, Наполеон и Цезар определено не стават за пример, защото социалистите няма да ги припознаят като чак такова зло, че да им заприличат на Борисов. И няма да им намерят героичната антитеза, достойна за второто „аз“ на Станишев.

Догановият свят

Но има и друга хипотеза - че колкото повече наближават изборите, толкова повече се засилват политическите хиперболи. Не само тези на БСП. Само преди три дни лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви, че след покушението срещу него „светът няма да е същият“. Това е по-внушително дори и от самосравнението на Станишев с Чърчил, доколкото ефектът от един газов пистолет в НДК е приравнен с малкото събития, които досега реално са променили света - образуването на континентите, например. Или поне изобретяването на хартията. Или на дънките.

Истината е, че повечето политици просто нямат какво да предложат като идеи и затова единственият им шанс е да впечатлят с крайности. Това най-добре се вижда на фона на протестите срещу цените на тока и парното. Както БСП, така и ДПС реагираха по един и същ начин - правителството да подаде оставка и да се проведат извънредни избори.

Ето ме, вижте ме!

В конкретния случай изобщо не е ясно защо оставката на правителството би довела до разрешаване на проблема с цените на тока и парното. Протестиращите все пак питат нещо доста конкретно - как токът и парното да станат плащаеми. Това е въпрос, който изисква политически отговор, а не шамански заклинания за Хитлер, за преобръщането на света и за особеностите на постмодерността /по Доган/.

Това, че ГЕРБ вече четири години управлява страната според интуицията на премиера, явно е нанесло финалния удар върху и без това залинялата способност на повечето политици да формулират политически алтернативи. Нищо чудно, че при такава липса на идеи хиперболата се е превърнала в единствен начин да направиш поне някакво впечатление.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел