Бразилия харчи, ФИФА печели

По-рано Мария да Пеня Фонсека имала малко заведение за бързо хранене и живеела под наем в центъра на Бело Оризонте. Всичко вървяло добре, докато през 2010 не дошли багерите, за да разширят стадиона за целите на Световното първенство. След това вече нямало никакво място за Мария и останалите около 150 улични търговци, на които не било разрешено да продават стоките си в двукилометровата "забранителна" зона около стадиона. "ФИФА не е инвестирала и цент в строителството на съоръженията, но въпреки това определя правилата и прибира печалбите", възмущава се Мария.

От близо четири години насам тя живее в предградията на Бело Оризонте, при свой приятел, който й отстъпил част от жилището си. "По-рано тук имаше къщи, които бяха разрушени, за да се построи новата автогара", разказва Мария и допълва: "Първенството беше добър предлог за прогонването на хората".

Макар че Бразилия е в икономически подем и милиони хора успяват да се издигнат в социално отношение, благосъстоянието е разпределено много неравномерно. Социалното напрежение е значително. Навсякъде се строи: нови пътища, летища, търговски центрове. Гигантът Бразилия се пробужда, но и помита мнозина, които не успват да вървят в крак с бурните промени. Аргемиро Алмейда, лидер на протестното движение срещу Световното първенство, смята, че към 250 000 души в Бразилия са пряко или косвено потърпевши от шампионата. И докато ФИФА и нейните спонсори трупат печалби, загубите се прехвърлят на онези, които и без това се борят за оцеляване, посочва Алмейда и обобщава: "Световното първенство е за сметка на най-бедните".

Затова протестират и съмишлениците на Алмейда: Не срещу първенството или срещу футбола, а срещу комерсиализирания модел на шампионата, наложен от ФИФА. "При това се ограничава суверенитетът на Бразилия, а правата на хората се потъпкват", твърди Алмейда. Той признава, че в началото е бил въодушевен от това, че родината му ще е домакин на Световното първенство, по-късно обаче му станало ясно, колко неоправдано висока е цената за това. Все повече хора трябвало да опразнят домовете си заради строителството на стадиони и инфраструктурни обекти. Бездомниците и уличните търговци все по-често ставали жертва на полицейско насилие. "Та нали центровете на градовете трябваше да бъдат прочистени за туристите от цял свят", обяснява Алмейда.

Обществени контрасти

Тенденциите на обществено разслоение съществували и преди, но с първенството всичко се влошило още повече. Диалог между политиците и социалните движения така и не е имало, дори ръководителят на бразилската президентска канцелария Жилберто Карвальо призна наскоро: "Не информирахме населението по съответния начин и не го включихме достатъчно в плановете около първенството". Всичко това породило негативни настроения.

Бразилският шампионат е най-скъпият за всички времена - близо три пъти по-скъп от проведеното през 2006 година първенство на света в Германия. Противниците на първенството като Алмейда са убедени, че тези осем милиарда евро, вложени в строителството на стадионите и прилежащата инфраструктура, бихи били много по-необходими за здравеопазването или образованието.

Или за изграждането на социални жилища, тъй като в Бразилия има остра нужда от жилища. Както разказва Мария да Пеня Фонсека - много бедни, които преди живеели върху някое парче свободна земя или между сградите в големите градове, междувременно са били прогонени от полицията. Основната цел: парцелите с добро разположение да се използват за изграждането на луксозни имоти.

Законите на страната принципно позволяват преселването на хора. Но засегнатите би трябвало да бъдат своевременно информирани за причините, налагащи подобна мярка, а и да им бъде предложено финансово обезщетение или жилище на друго място. Именно бедното население, което не е наясно с правата си, е най-често потърпевшо и се стига до принудителни изселвания.

Бившият маркетингов директор на ФИФА Гуидо Тоньони на свой ред посочва пред "Дойчландфунк", че финансовата помощ, която се предоставя по линия на ФИФА на държавата-домакин, е "микроскопична". В полза на държавата-домакин остава единствено "психологическият ефект", но катастрофалната футболна загуба на бразилците до голяма степен го неутрализира. Тоньони е убеден, че и равносметката в икономически план ще е болезнена: държавата направи инвестиции за милиарди, които едва ли ще се изплатят някога. ФИФА обаче не се интересува от подобни неща.