Брекзитът като икономическо харакири
11 декември 2017
Едно време прагматизмът беше олицетворение на британските добродетели. Към тях спадаха още самообладанието и здравият разум. През всичките вече почти 45 години на приключващото през март 2019 година членство в бившата Европейска икономическа общност и настоящия ЕС на 28-те, правителствата на Обединеното кралство често са се позовавали на тези добродетели.
Това, което се разигра непосредствено преди и след референдума за Брекзит през юни 2016, обаче буди сериозни съмнения, че тези добродетели са оцелели оттатък Ламанша, и тревожи много хора от останалата част на континента, които се интересуват от съдбата на Великобритания и Северна Ирландия. Поне беше постигната целта за преминаване към втората фаза от преговорите за Брекзит - в началото на 2018 година. През нея трябва да бъдат уточнени параметрите на преходната фаза от 2 години, а може би дори и повече, след фактическото излизане на страната от ЕС.
Основната цел е да бъде постигнато разбирателство за бъдещите взаимоотношения: от търговската политика до бъдещата роля на сегашния финансов център Лондон. Предстои да бъде изяснено какво ще бъде сътрудничеството във вътрешната и външната сигурност, по климатичните въпроси, и не на последно място - по-нататъшното смислено участие на Великобритания в програмата Еразъм за младежки обмен.
Оставане в Общия пазар и Митническия съюз?
Останалите 27 партньори в ЕС също са наясно, че по-нататъшното отлагане няма да е от полза за никого. По два от трите основни въпроса, които бяха условие за навлизането на преговорите във втората им фаза, беше постигнат "достатъчен напредък": Лондон се ангажира да не нарушава правата на около 3,2 млн. европейски граждани, живеещи на Острова, както и че няма да бяга от финансовите си задължения, произтичащи от членството на страната в ЕС.
В същото време въпросът за Ирландия си остава много противоречив и дотук всичко, изречено по темата, са само празни приказки. Загадка засега остава как Лондон ще напусне Общия европейски пазар и Митническия съюз и същевременно ще останат отворени границите със Северна Ирландия и най-вече с Ирландия, която остава в ЕС. Признаците за възможно "напасване" на британското законодателство към европейското право отваря вратичката за решение, при което Обединеното кралство би могло да остане в Общия пазар и в Митническия съюз. Съмнително е обаче, дали тези сметки ще излязат.
С основание ЕС продължава да настоява, че търсенето на решение е работа на Лондон. Същото се отнася и за бъдещите търговски взаимоотношения. Главният европейски преговарящ Мишел Барние стресна Лондон: той заяви, че в най-добрия случай би могъл да си представи нещо от рода на договора между ЕС и Канада, по който двете страни преговаряха цели седем години. А признанието на британския му колега Дейвид Дейвис, че Лондон всъщност не е правил задълбочени проучвания за това как Брекзитът ще се отрази на британската икономика, само подсили убеждението на тези, които смятат напускането на ЕС не само за недомислено, но и за политическо и икономическо харакири.
Импулси за европейското единение
Европейските партньори очакват, че излизането на страната от ЕС ще има тежки икономически последици за Великобритания. Тук обаче няма място за никакво злорадство, тъй като от Брекзита ще пострадат също европейските икономики. Много по-важно е оставащите 27 страни-членки да помислят за своето собствено бъдеще, вместо само да защитават своите интереси пред Лондон.
Опасенията, че Великобритания може да разедини ЕС чрез някакви дипломатически хватки, засега не се оправдават. И за това говори не само европейската солидарност с Дъблин. Европейското единение напоследък получава нови импулси. Така например предстои ЕС да обяви създаването на Съюз за сигурност и отбрана, който наистина да заслужава името си. Години наред Великобритания спъваше този проект. Европейските речи на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер и на френския президент Еманюел Макрон предизвикаха нова, принципна дискусия не само за визиите, но и за границите на европейското единство. И тази дискусия, подобно на дебата за заздравяването на Валутния съюз, трябва да бъде водена непреднамерено, да бъде с отворен край и много силно да бъде пропита с усещането за това, което британците традиционно окачествяват като "здрав разум".
Михаел Стабено, ФАЦ
"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
www.faz.net
Всички права запазени!
Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main