Британски контрасти

В първия момент на ужас правителството оцени обстановката като проблем на сигурността. Но ето че постепенно премиерът Камерън стигна до "тлеещите от десетилетия социални проблеми". Неговият министър по социалните въпроси Дънкан Смит направи дори пряка връзка между банкерите без морал, политиците без морал и развилнялата се тълпа по улиците. Навремето Маргарет Тачър отричаше съществуването на "нещо такова като общество"; сега Камерън се е амбицирал да "ремонтира обществото".

Липса на общи ценности

Още по време на предизборната кампания, която доведе на власт консервативно-либералната коалиция, Камерън пусна в обръщение лозунга за "голямото общество" - едно общество, формирано от частна инициатива и добросъседска отзивчивост. Идеята му не спечели много приятели; мнозина видяха в нея просто ерзац на все по-свиващите се социални програми.

Освен това във Великобритания липсва социална хомогенност, от която в средната класа би могло да се развие добросъседско съзнание за по-бедните в материално и морално отношение. Вярно е, че клишетата за поземлената аристокрация и работническата класа в Манчестър отдавна отживяха взаимно; но класовите различия в език, образование, облекло и нрави оцеляха.

Драматичното последствие от това е, че липсва надкласово съгласие по въпроса какви трябва да бъдат функциите на държавата към обществото. Богатите, които живеят в безумно скъпи квартали или сред идиличната зеленина на английската природа, нямат нужда от държавата нито за пенсиите, нито за здравеопазването, нито за образованието на децата си. А амбициозната средна класа се опитва да ги имитира, вместо да впрегне усилията си за повишаване на държавния стандарт, например в образователната система.

При това положение британската политика почти не обръща поглед към общи ценности, като например "социалната справедливост", а действа прагматично, според актуалния случай, тоест гъвкаво и противоречиво. Всички решения се взимат на базата на сметката от ползата и разходите.

Ще има ли "ремонт на обществото"?

От години вече обществеността е ужасена от многото тийнейджъри, убивани в Лондон и други големи градове. Лондонският кмет Борис Джонсън, състудент на Дейвид Камерън от Оксфорд, сформира специални полицейски части, които да конфискуват оръжието от младежките банди. Едва сега обаче, когато се разбра, че съществуването на тези банди е една от причините за организираните изстъпления, нови полицейски единици и програми за сигурност ще поведат борба срещу бандитизма.

Впрочем последиците от най-новите събития не са ограничени само до пролетарските кръгове. През последните години млади хора с прилични доходи откриха лондонските квартали Хакни, Брикстън или Айлингтън. Те ще трябва да бъдат убедени да останат там, за да има шанс за успех обещанието на Дейвид Камерън за "ремонт на обществото".