Бъдещето на Косово е в подяблата му - смята сръбския националист Добрица Чосич
15 декември 2004
Бащата на сръбския национализъм, писателят Добрица Чосич - истински авторитет в средите на националистически настроените сърби - обяви, че е за това, Сърбия да изостави претенциите си над част от Косово. Чосич даже нарича провинцията - раково образование . През идната година трябва да започнат международни преговори за бъдещето на протектората на ООН - Косово, а 83 годишният романист Чосич тези дни издаде хронологична сбирка на своите речи, публикации, бележки и мнения по темата за Косово.
Сръбското правителство на малцинството, ръководено от Воислав Кощуница, което се намира в обтегнати отношения с президента Борис Тадич, изглежда не е в състояние да провежда единна политика по отношение на Косово. Единодушие в Белград цари единствено по въпроса, че трябва да се изчака Хагският трибунал за военните престъпления да повдигне обвинение срещу новия премиер на Прищина и бивш водач на партизанската война на албанците в Косово Рамуш Харадинай. Белград го окачествява като "неприемлив" .
Чосич, наричан от почитателите си " баща на нацията", започва своята равносметка за Косово с обяснения по повод речта си на един пленум на ЦК на комунистическата партия по времето на Тито през 1968 година, посветена на албанския сепаратизъм. Затова бил изпаднал в немилост, тъй като поддържал сръбски националистически възгледи. Равносметката на Чосич обхваща и разговори със сръбския премиер Зоран Джинджич преди да бъде убит през 2003 година, посветени на инициатива ,свързана с Косово. Заключението на книгата се съдържа в подновено предложение за подялбата на Косово. Чосич го нарича - "последна битка за Косово" - в което се съдържа намекът за сръбско-турската битка на Косово поле през 1389 година.
В петте години от интервенцията на НАТО и създаването на протекторат на ООН, в Косово е създадена албанска държавност - пише Чосич. С оглед на прираста на албанското население, разпрострищата се все по-нашироко организирана престъпност и ислямизацията на Косово, провинцията занапред би се превърнала в тумор в сръбското тяло, ако остане изцяло към Белград - заявява Чосич. Освен това тя би представлявала икономическо бреме, което ще е непосилно за сръбската държава. Решаване на косовския въпрос е възможен само ако на албанския народ в Косов се признае историческото и демократично право да се обедини със своята държава-майка - а именно Албания." - твърди Чосич. По- нататък сръбският писател смята, че трябва да се намери компромисно решение между "етническото право" на албанците като население, което има мнозинство в Косово и "историческото право" на сърбите, които гледат на провинцията като на средновековна люлка на своята държавност и култура. Този компромис - според Чович - трябва да се търси в подялбата на Косово и в отделянето на сърби от албанци. "Албанците не желаят да живеят заедно със сърбите - устанавява Чович и добавя : а сърбите не могат да живеят сред албанците. Като основа за подялбата на Косово - според него следва да послужи разпределението на населението в провинцията от времето преди Косовската война от 1998/99 година. На историческите манастири на сърбите като Дечани, Грачаница и седалището на Птриаршията в Печ - би могло да се даде статут на самоуправление, по подобие на този, който съществува в монашеската република на гръцкия полуостров Атон.
Още през 1981 година - след националистически демонстрации на на косовските албанци - Чосич си записва следното : "След едно, две десетилетия Косово ще стане албанска земя. Ще трябва да го делим с Албания."
Новата версия на неговото старо предложение за подябла на Косово предлага обаче повече въпроси, отколкото решения. От останалите в Косово сърби една част живеят в северните части на разделения град Митровица, както и към границата със Сърбия. Затова пък болшинството от близо 100-те хиляди сърби населяват области по на юг, разпръснати в отделни провинциални анклави. Едно разделение на Косово освен това би противоречало на международната концепция за "мултиетническа провинция".
И в романите си Чосич описва съдбата на сърбите като трагична. Неговото предложение за разделяне на Косово - вероятно ще окаже не толкова политичиско, колкото психологическо въздействие - като жест на отчаяние от страна на най-изтъкнатия сръбски националист. Сегашното поколение трябва да приеме загубата, изстрадана от предишното - поучава Чосич и отправя и критики към премиера Воислав Кощуница : "Как е могъл той по времето на мартенските погроми да изрази ужасяващата мисъл, че Сърбия не представлявала нищо без Косово? Нима той не осъзнава, че Косово може да се превърне в гроб за Сърбия?- пита Чосич.
83 годишният писател се почувствал поласкан, когато малко преди смъртта си, премиерът Джинджич се консултирал с него, какво може да се предприеме срещу безшумното изплъзване на Косово към независимостта. В книгата на Чосич се съдържат писма на Джинджич до Вашингтон, Лондон и Москва, както и един стратегически документ, целящ териториалната подялба на провинцията. Сегашният премиер Кощуница и президентът Тадич обаче не споделят подобни възгледи. Що се отнася до истинските цели на Запада по отношение на Косово, Добрица Чосич ги вижда най-ясно разкрити в едно интервю, дадено от основателя на Международната Кризисна Група Мортън Абрамовиц, дадено през месец юли за белградското списание "НИН". " Ако Сърбия иска да стане част от ЕС, тя ще трябва да се откаже от част от Косово" - пояснява там американецът. Чосич цитира в добавка и още нещо от бившия съветник на косовските албанци по време на преговорите в Рамбуйе: " като изключим независимостта, остава само едно единствено решение - подялбата на Косово"