Бъдещето на Косово остава неясно.

Самите албанци в Косово обаче са на мнение, че само независимостта им е предпоставка за подобряване на полжението там. Който пътува из Косово трябва да си носи джобно фенерче. Пет години след края на войната, спиранията на тока все още са редовно явление. Нерадостно е и икономическото състояние: две трети от косоварите са безработни. Цъфти единствено сенчестата икономика и организираната престъпност. Близо двата милиона албански косовари са единодушни, че положението може да се оправи, само ако Косово стане независима държава. Как точно ще стане това- повечето не знаят, но са убедени, че по-лошо от сегашното положение, едва ли е възможно. Един актьор например казва:

" Всичко зависи от изясняването на окончателния статут на страната ни. Понеже Косово не е истинска държава, ние, актьорите например, не можем да получим виза, когато искаме да играем някъде във Европа. Органиченията са толкова многобройни...

Много политици също смятат, че инвестициите , изграждането на училищата и университетите, възхода на икономиката са възможни само, ако Косово стане суверенна държава. Засега ръцете на временното правителство са вързани: последната дума има винаги шефът на административното управление на ООН.

Какво обаче ще стане с малцинството от близо 200 000 сърби, ако Косово стане независима държава? През март къщите и църквите на сръбските жители на Косово бяха опожарени от побесняла албанска тълпа.

Сред албанците все още има много омраза срещу сърбите за притесненията, на които са били подложени по времето на Милошевич. Въпреки това повечето албанци смятат, че сърбите няма от какво да се притесняват, в случай, че провинцията стане независима държава. На подобно мнение е и една албанска гимназистка, израснала в Германия:

"Мисля, че не всички сърби бяха чак толкова лоши. Смятам, че те имат своите права. Аз съм на мнение, че всяка държава би трябвало вече да е независима".

Повечето от сърбите, които след размириците от март бяха принудени да блягат от домовете си обаче не са склонни да вярват на албанските обещания. Те нямат куража да напуснат своите сръбски енклави и се концентрират около места, в които има преобладаващо сръбско население - като например в разделения на две град Митровица. Една от тях е студентката Адриана:

"Не ходя в албанската част на града, защото като сръбкиня ме е страх. В последно време на сърбите в косово се слочиха доста лоши неща."

Сърбинът Милан, който продава на улицата цигари и паста за зъби на свой ред казва:

"Не мисля, че сърбите ще приемат евентуалната независимост на Косово. Сърби и албанци не могат да ивеят заедно в една обща държава."

Тъкмо това обаче е целта на международната общност. Фактът, че международният полицейски контингент на ООН и мириопазващите сили КЕЙФОР не съумяха да защитят сръбското малцинство през месец март, направи ситуацията още по-трудна отколкото беше в началото. Повечето жители на Косово обаче не споделят някои доста остри критики ,отправени специално към германските войници от КЕЙФОР. Политологът Енвер Ходжай от Прищина смята, че германските войници, които гледаха бездейно, как сръбските къщи и черкви бяха опожарени, не са имали друга алтернатива за поведение :

"Тъй като сред международните мироопазващи сили нямаше политическо решение, как да реагират войниците, за мен беше ясно, че германските военослужещи не можеха да предприемат нищо друго срещу една разярена тълпа.

Според професор Ходжай е крайно време, международните фактори в световната политика, сред които и германците да да разработят стратегия за бъдещето на Косово.