Бъдещият статут на Косово остава големият нерешен въпрос

От няколко дни се чува, че през тази есен ще започнат преговори по статута на провинция Косово. Кой ще участва в тях?

"На масата на преговорите трябва да седнат представители на правителството на Косово, УНМИК в качеството си на незамесена трета страна, и представители на Сърбия - както от косовските сърби , така и от Белград."

Все повече гласове настояват за даване на независимост на Косово при определени условия. Ще гласува ли Сърбия в полза на подобно решение?

"Сърбия ще одобри подобно нещо, само ако се гарантира сигурността на сръбското малцинство и сръбските културни паметници. След това трябва да се помисли, какви бонбончета могат да им се предложат в допълнение. Едното е например - европейската перспектива. В този случай обаче трябва да им се отправи политическото искане: Вие трябва да си сътрудничите с Косово, защото иначе пътят ви към ЕС е прерязан! Защото е немислимо , в ЕС да бъде приета държава, която има такъв сериозен нерешен проблем като Косовския. И без това си имаме достатъчно главоболия със Северна Ирландия и страната на баските."

Доколко би било реалистично да се очаква, че Белград ще направи подобен компромис?

"В момента не е много реалистично, защото тенденцията в Сърбия показва, че укрепват националистическите сили. Има коалиционно правителство, което е зависимо от благоволението на партията на Милошевич. И още нещо: Докато Кощуница не желае да си сътрудничи в никаква степен с демократичната партия на Тадич, това е изключително неблагоприятно и за решаването на косовския въпрос. Той може да бъде решен, само ако големите партии в Сърбия си сътрудничат помежду си и имат консенсус относно големите важни въпроси за решаване. На сърбите трябва да е ясно едно: те трябва да претеглят на везни, какво за тях има действителен приоритет: дали бъдеще в посока към ЕС и реформи, съпътствани с икономическо оздравяване на обществото или инатене по повод на Косово, което и без друго вече е отписано от повечето сърби? Ако на сърбите се зададе този въпрос - кое от двете за тях е по-важно, ще излезе, че болшинството от населението всъщност изобщо не проявява кой знае какъв голям интерес към Косово. Хората имат други грижи - за съществованието си.

Само че, даже и про-европейски политици като например президента Тадич, говорят в чужбина повече за Косово , отколкото за европейската интеграция ан Сърбия. Как си обяснявате това?

"Той е принуден да прави това, защото никой политик не може да си позволи да направи впечатление, че не го е грижа за сръбските интереси. А Косовският въпрос е част от тях, така че мототото е: "Косово не бива да се предава в ръцете на други".Това е реториката, която беше изградена в последните години, и която за съжаление, беше допълнително стимулирана от албанците, които пък на свой ред не желаят нормално да си съжителстват и да си сътрудничат със сърбите - както показаха събитията от март миналата година, а целят изтласкването на сърбите от Косово. В този смисъл, албанците наливат вода в мелниците на сръбските националисти."

Наскоро появилата се студия на Международната група за решаване на кризи препоръчва, в случай на нужда, решението за Косово да се вземе и без съобразяване с Белград. Възможно ли е да се прокара в Съвета за сигурност на ООН нова резолюция, с която на практика да се отнеме на Белград правото да се разпорежда с Косово?

В Съвета за сигурност са Русия и Китай, а Русия например е против независимостта на Косово, поради собствените си интереси, свързани с Чечения и някои други сепаратистки движения. Русия има два интереса: формално винаги подкрепя Сърбия и се чувства като защитник на южните славяните, а от друга страна - това са собстевинет интереси на Москва, които и налагат да се противопоставя на всякакви стремежи за отделяне от централната власт. Следвателно Русия винаги ще гласува против, докато става дума за независимост на Косово. Освен ,ако не се намери някакво решение, което да се подкрепя и от Белград. Затова ключът към успеха е в това, Белград да бъде включен в разговорите по бъдещия статут на Косово и Белград да се съгласи да учаества в тях."

Напоследът обаче и Черна Гора предявява все повече претенции към независимост. Как биха могли да се отразят подобни развития върху косовския въпрос?

"Развитието в Черна Гора в момента е много неясно. Спори се, дали общата държава между Сърбия и Черна Гора вече не е надживяна. Това положение е изпълнено с конституционни неясноти. Предложението на Черна Гора за образуване на две независими, международно признати държави, не среща одобрението на Белград. Сегашната ситуация е изпълнена с неизвестност, която не е изключено догодина да бъде решена посредством референдум. Макар, че Джуканович не е особено заинтересован да провежда референдум, поради това, че в най-добрия случай, допитването може да авърши с миниламен успех за него. Въпросът за Черна Гора обаче - според мен няма пряко да се отрази на косовския въпрос, защото косовските албанци и без друго са решени да обявят своята самостоятелност.

А какво е положението с Македония? Не крие ли евентуалната независимост на Косово опасности и за Македония?

"Разбира се, че има опасности. Сред македонските албанци винаги ще има полоитици, които ще се опитват да печелят гласове призовавайки към обединяването на всички етнически албанци в една обща държава. Тук задачата на Тирана най-вече е да изяснява, че тя самата не е заинтересована от подобно развитие. Косовските албанци също би трябвало да подчертават това. Аз мисля, че албанците в Македония междувременно са постигнали доста големи успехи и че ако се замислят, за тях няма да е никок изгодно да се обединяват с Албания или с Косово - защщото там има огромна безработица и изключително слаби икономики, а това ще означава на практика по-лоши шансове за влизане в ЕС. Мисля, че в този случай, европейската перспектива играе важна роля."