Българи в Германия: "Не ни искат тук"

Преди няколко седмици жители на германския град Гелзенкирхен се обръщат към местното издание от медийната група ВАЦ. Те се оплакват от българите и румънците, които живеят на тяхната улица - "Бисмаркщрасе". Една от тях, жена на име Кирстен Енгман, споделя следното: "Вашите публикации за нетърпимата обстановка, която създават преселниците, идващи по всяка вероятност от Румъния и България, ме окуражиха да ви разкажа в каква атмосфера сме принудени да живеем ние на "Бисмаркщрасе"."

Заради този и много други подобни сигнали от ВАЦ решават да потърсят мнението на представители на двете мигрантски общности в Гелзенкирхен. Репортар на изданието се среща с една групичка от около двайсетина българи пред българския магазин на "Бисмаркщрасе", популярно място сред общността в Гелзенкирхен. Пред магазина имало разхвърляни на тротоара празни пластмасови чашки за кафе и купища обелки от семки. Боклук, който остава винаги, след като мъже прекарват часове наред в приказки на улицата, четем в публикацията.

"Ако чистеха редовно, нямаше да е мръсно"

"Обвинението, че замърсяваме улицата е само израз на техния истински проблем с нас", казва 37-годишен мъж с татуиран автомат на шията си. По думите му, истинският проблем в случая е расизмът. "Германия е расистка страна, а повечето германци не искат чужденци. Затова хвърлят цялата вина върху нас. Това винаги е било така", уверява българинът, а други седем мъже, наобиколили го, поклащат глави в знак на съгласие.

След това думата взима друг мъж, който сочи чашката за кафе в ръката си, а след това и намиращото се на два метра кошче за боклук. "Ако общината се беше погрижила да изхвърля всеки ден боклука, нямаше да се налага да оставяме отпадъците до кошчето", казва той. На въпроса защо тогава не изхвърля чашката си в друго кошче, което не е препълнено, мъжът отговаря с обидно изражение, пишат от ВАЦ. Трети мъж добавя убедено, че в кварталите, където живеят само германци, от общината поддържа чисти улиците и редовно изхвърлят боклука. След което обяснява: "Вършим работа, която никой друг не иска, и получаваме пари, за които германецът няма да си помръдне пръста. А за благодарност ни хулят. Не си дават сметка, че ние сме тези, които внасят мъничко живот на "Бисмаркщрасе". Че кой друг, ако не ние, би харчил парите си тук", пита риторично българинът.

"Улицата е на всички"

Постепенно към разговора се присъединяват и останалите мъже, според които обвиненията към чужденците, например за шума, който вдигат, са измислено оправдание за това да ги изгонят. "Да, събираме се тук, за да си говорим. Че къде другаде да идем? Ако им е шумно, да си затварят прозорците. Улицата е на всички. Ако вършим нещо нередно, полицията веднага ще ни арестува, можете да бъдете сигурен в това", уверява разпалено друг мъж със същата татуировка върху шията си.

Тези хора се смятат за "модерни роби", отбелязва по-нататък изданието като се позовава и на други българи и румънци, които работят на надница ден за ден. "Всички знаят, че това е така,  но тъй като засегнатите сме ние, а не те, никой не предприема нищо", казват потърпевшите. И въпреки това тук те се чувстват по-добре, отколкото в родината им. А виновни обикновено са "другите", става ясно от разговорите. "Не искат да сме тук, но имаме това право като граждани на ЕС", подчертават те.

Накрая един от мъжете хвърля празната си чашка от кафе до препълненото кошче за боклук. "Ако днес го бяха изпразнили, чашката ми сега щеше да е вътре в кошчето. Толкова е просто."

Броят на българите и румънците в Германия продължава да расте

Не много по-различна е картината в други германски градове с големи чужди общности. Неотдавна градските власти в Дортмунд публикуваха доклад за имиграцията от Югоизточна Европа. В него се казва, че броят на преселниците от България и Румъния продължава да нараства, макар и с  по-бавни темпове. Затова пък тези хора остават в Германия вече по-дълго време, пише вестник "Рур Нахрихтен". Междувременно всеки шейсети жител на Дортмунд е българин или румънец. В групата на българските преселници най-много са хората от квартал Столипиново в Пловдив, научаваме още от изданието.