BUL 2411 Südosteuropa Medien
25 ноември 2010Мария Илчева разговаря по темата с Огнян Златев, управител на Центъра за медийно развитие в София:
Предразсъдъците спрямо етнически, религиозни или сексуални малцинства са често срещани в българските медии. Учудващото е, че феноменът "език на омразата" в България започна да се развива тогава, когато в други страни от Югоизточна Европа той постепенно започна да стихва, казва Огнян Златев. Той допълва: „С появата на националистически партии се засилиха и расистките изказвания в медиите. Подобни партии имат свои собствени вестници. И те биват използвани като трибуна за разпространение на ксенофобските схващания."
Все ромите виновни...
Най-често расистките изказвания в българските медии са насочени срещу ромите, най-многочисленото малцинство в страната, казва Златев: "В 90% от случаите публикациите за ромите в българските вестници са с негативен тон. Освен това в някои националистически медии често се долавя омраза към нашите съседски страни Македония и Турция."
В България има приет етичен кодекс, но той не се спазва от всички, казва Огнян Златев: „Ако погледнете изданията на Монитор, Засада, Телеграф, ще установите, че те са пълни с такива квалификации ежедневно, докато вестниците, които са подписали етичния кодекс – малко или много се опитват да спазват неговите постулати.”
Тъжно е, че в 21 век българите продължават да си служат с реторика и стилистика, която е била типична за 40-те години на миналия век. На какво се дължи това? Огнян Златев отговаря:
Скандалното продава
„Иска ми се да вярвам, че това е поради тежкото икономическо състояние, в което се намират българските медии в момента. Че единствено по-високият тираж, по-големите продажби и борбата за привличане на повече рекламодатели карат медиите да използват всички тези изрази, характерни за жълтата преса, булевардния стил и скандалите, защото това продава вестника.”
Медиите не бива да забравят, че носят своята отговорност пред публиката за формирането на мирогледа на подрастващото поколение, казва Златев в заключение.