Българите - децa на мола

“Бързо в ЦУМ, бързо в ЦУМ,

Пуснали са нов парфюм.

На опашка ще се блъскам,

но с парфюм ще се напръскам.”

куплет от соца

Истинското събитие на седмицата за мнозина бе съвсем различно от темите на медийните новини. Нито нездравото поведение на новия здравен министър, нито бюджетният дефицит, с който не разбраха – да се гордеят или срамуват, нищо не докосна сърцата така, както сбъдването на половинвековната мечта на българина – бананите да струват стотинки. И макар на пазара да се продават екзотичните личи и помело, нелоши македонски ябълки и турски ягоди, бананите (по Коледа) за българите винаги ще пораждат атавистичен копнеж. Те са част от откровената лъжа “Хубаво си беше при бай Тошо”, която за мнозина разбира се, е чиста истина. Точно тази фокус-група атакува през седмицата новия мол в София, в който бананите бяха стотинки, а битката за тях обиждаше човешкото дотойнство. Но всъщност, не повече от размера на пенсиите на тези хора, които така и не могат да опитат вкуса на мангото, папаята и рогатия пъпеш.

Ало, ало, клиентът!

На френската офанзива, наречена “Карфур”, отговори германският гигант “Кауфланд”, който също “пусна” банани на цени под 1 лев. Смутен купувач разказва, че младо момиче опитало да издърпа от ръцете му една връзка, въпреки че само на метър от него имало отворен пълен кашон с банани. Споменът за кризата от 1996-1997 г. пробуди в купувачите старите ловни инстинкти, въпреки че днес предлагането превишава търсенето – от плодовете, през имотите – чак до уроците по пиано и солфеж.

Новият - The Mall Carrefour – е петият от големите търговски центрове в столицата. Разположен е на 66 000 квадратни метра, предлага 185 магазина и ресторанта. Сред тях има брандове, които 20 години отбягваха малкия и непривлекателен български пазар, оставяйки го в ножицата между “Макс Мара”, “Дзеня” и “Илиенци”, лишавайки хората от избора на средни цени и качество.

“Карфур” строи у нас най-големия мол на Балканите за 200 млн. евро”, гласяха заглавията преди две години. Сега със сигурност може да се твърди, че е най-големият в България. Но само преди месец изникна и мол “Сердика”! “Когато го отвориха, преминавайки покрай него, имах чувството, че идва краят на света. Но всичко това според мен бяха просто зяпачи и видях много малко хора с торби в ръцете си. Най-странен за мен е феноменът как в тази страшна криза изникнаха всичките тези молове изведнъж?!”, коментира инвазията на моловете популярна стилистка.

Молът умря, да живее молът

А доскоро влиятелни международни консултантски компании вещаеха “смъртта на моловете”. В България тя очевидно се отлага, те стават все по-големи, по-силни, по-охранени.

Имат и много противници. “Не ги харесвам, защото са прекалено комерсиални. Големи чудовища, които поглъщат хора. Влизал съм три пъти - през няколко години”, казва с известно отвращение Бранимир Минков, фризьор, на 30 г.

“Плаза, търговски център, търговска алея” всичко това означава понятието мол. Комерсът се съдържа в името му! Но вече се развива и като публично средище, където лишените от спортни площадки, уютни публични пространства и квартални кина млади хора могат да общуват и да се разхождат, макар и с празни ръце. По гладки и осветени алеи, каквито в София хронично липсват. Търговските центрове са пълни с майки с деца и бебешки колички – особено в студените дни – пак заради причините, изложени по-горе. Ниските равнища на кислород и въртенето в кръг очевидно не ги притесняват.

Моловете работят на принципа на хазартната индустрия в Лас Вегас: създай семейни развлечения и удобства, за да привлечеш хората. А веднъж влезли в капана, няма как да не похарчат и някой лев.