Българите - най-омърлушените европейци
8 юли 2010
Българите са най-недоволни и нещастни в Европа, показва научно изследване на ценностите на "European Social Survey" /ЕSS/, проведено през 2008 и 2009 година сред 43.000 души от 21 европейски държави. Проучването бе представено от доц. д-р Марин Паунов - автор на книгата "Ценностите на българите - съвременен портрет на европейски фон", в основата на която са залегнали данните на ЕSS.
Най-щастливи са швейцарците
„Ние сме най-киселата нация в Европа и само два пъти седмично се чувстваме щастливи. Начело в класацията са швейцарците, ирландците и холандците, които всеки ден изпитват радост и хубави емоции”, посочва Паунов.
Според проучването българите са най-недоволни от досегашния ход на живота и от работата си. Отчаяни почти колкото българите са унгарците, словаците, естонците и поляците. Удовлетворени от живота като цяло са датчаните, финландците, швейцарците и шведите. В България е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сравнено с останалите държави на Стария континент. По тези показатели преди България се нареждат Полша, Португалия и Унгария.
Българите са с нагласата, че трябва да се грижат предимно за себе си и най-близките си и са силно привързани към традициите и към своята сигурност. Най-малко склонни са да приемат промените и да се променят, което ги прави и най-силно са привързани към запазване на статуквото. Причината според Паунов е фактът, че от десетилетия българите живеят в несигурност. Противно на очакванията обаче именно българите са най-големите оптимисти в Европа.
Ценностите - в тотална криза
„Резултатите от изследването ни помагат да разберем голяма част от най-важните особености на българския национален характер и корените на съвременните проблеми. Разговорът за ценностите е важен, защото повдига въпроса за причините на българският ценностен образ и за бъдещето му развитие”, убеден е Паунов. „За съжаление ценностите в България са в тотална криза и причините затова не са от вчера. Корените можем да търсим още през османското владичество, периода на социализма и в прехода от последните 20 години”, заключава Паунов.