Българите не слушали Хитлер

В един новоизлязъл сборник са събрани протоколите от разпитите на високопоставени германски дипломати и шпиони, заловени от Москва в края на Втората световна война. Николай Цеков продължава с фактите, засягащи България.

Шефът на на германското контраразузнаване в София д-р Делиус (който всъщност носи баналната фамилия Вагнер) разказва пред следователите в московския затвор Лубянка как Хитлер е инструментализирал болния за българите „македонски” въпрос, за да държи в подчинение своята „странна” съюзница България. Делиус описва подробно как се развиват българските претенции към онези части от Македония, които са в границите на Сърбия и Гърция. Той внимателно следи и междуособиците между българските македонисти, довели до над 300 поръчкови убийства в София само през 1932 и 1933 година.

Хитлер - кръстникът на македонската независимост?

Бюрото на германското разузнаване в София установява, че „част от македонците са на страната на България, друга част - на страната на Сърбия. Но има и „независимци” - македонци, които не искат и да знаят за тези държави, като единственото им желание е да живеят в независима страна със столица в Скопие или в Солун.” "Независимците" нахлуват в плановете на Хитлер за България непосредствено след разгрома на Вермахта в Румъния и очакваната съветска инвазия на българска територия.

На 24 август 1944 г. със самолет на Луфтвафе от Загреб в София заедно със семейството си пристига прословутият македонист Иван (Ванче) Михайлов, известен терорист, който преди това десетилетия наред се крие извън България. Инструкциите на Хитлер до щаба на Вермахта в Гърция, до германския посланик в София Бекерле и до шпионските централи на т. нар. „Трети Райх” на Балканите, е в Македония да бъде създадена „независима” прогерманска марионетна държава начело с Михайлов, която да обяви отделянето си от България и да осигури коридор за германската армия в Гърция и Албания.

Под контрола на германския дипломат Обермайер вербуваният за целта Михайлов веднага е изпратен в Скопие, за да сформира правителство на „независимците”. По-късно в Белград се създава прогерманско правителство на България начело с професор Александър Цанков, на когото, по думите на Хитлер, Германия все още може да разчита. И двете операции обаче са застигнати от бързото настъпление на руснаците, което помита всички политически планове на Берлин за установяване на „новия ред” на Балканите.

Своите евреи спасиха, чуждите обаче не

По време на разпитите в Лубянка съветникът в германското посолство в София Антон Морман обяснява, че българите са събрали и транспортирали около 10 хиляди евреи от Западна Тракия и Македония за Полша, но за  други престъпления и насилия, извършени от българските власти, той няма информация. Евреите от окупираните територии са изпратени в концлагери след тайно споразумение между германския посланик Бекерле и българското външно министерство.

Според Морман самите евреи до последния момент си мислели, че ги изпращат на работа в Германия. Операцията ръководел пълномощникът на СС Данекер, специално пристигнал от Берлин. Червеният кръст и еврейските организации се опитват да организират транзитно преминаване на влакови композиции с евреи, които да се евакуират и спасят в Палестина, но българските власти го забраняват - по изрично искане на германското външно министерство.

Както е добре известно, евреите от същинската територия на България са спасени от депортиране. Главно, защото царят демонстрира мълчаливо несъгласие, а църквата, парламентарната опозиция и много граждани се надигат в негодувание и протест. Германците подозират, че вина за един от редките провали на нацистката политика за „окончателно решение на еврейския въпрос” носи и английското разузнаване. Софийският резидент на Абвера д-р Делиус твърди, че англичаните дори успели да вербуват за свои агенти българския патриарх Стефан и ръководителя на парламентарната опозиция Никола Мушанов.

Истински независими български медии - преди 70 г.

Българските медии били сред най-непокорните в германската сфера на влияние, единодушно твърдят пленените германци пред съветските следователи. Посланик Рихтхофен свидетелства за недоволството на външния министър Рибентроп от „недопустимата ситуация в България”, където местните медии препечатват повечето си материали от Париж и Лондон и почти не се интересуват от продукцията на нацистката пропаганда.

Самият Рихтхофен навярно тъкмо поради това бил отстранен от поста си по настояване на Рибентроп. Съветникът по печата в германското посолство в София Бреге пък се оплаква, че в уж приятелска България среща повече трудности в опитите си да контролира медиите, отколкото във френските и испанските колонии, където работил преди това. Организираната през 1943 г. антисъветска изложба в София с парите и подкрепата на антикоминтерновския отдел на партията на германските нацисти НСДАП предизвиква незначителен интерес сред софиянци и по мнение на организаторите претърпява пълен провал.