От границата до затвора - безхаберие и институционален хаос

Коментар от Полина Паунова:

В затвора имало ден на отворените врати, както правят много институции, за да симулират прозрачност. Това заключение направи един познат във Фейсбук, след като двама души избягаха без особени усилия от Централния софийски затвор във вторник. И двамата - с близки до максималните присъди, излежаващи наказания за убийство. И двамата - излезли през централния вход, въоръжени. Единствената, която е посмяла да ги подгони в опит да осуети бягството им, се оказа... чистачка. Гонила ги чак до колата, която ги чакала отпред. За да е още по-абсурдна ситуацията, в автомобила - в квартал “Банишора”, по обед - кротко си стояли двама маскирани и чакали бегълците, за да им помогнат. По информация на Нова телевизия никой не е забелязал нищо странно в това и дори не ги е попитал какво чакат така пременени - да припомним: по обед, почти в центъра на София.

Много загадки

Но това не е всичко: двамата рецидивисти, осъдени съответно на 30 и 26 години затвор, се сдобили с оръжие вътре в затвора – нож и пистолет. И още: докато те бягали през парадния вход, въоръжени, само един охранител посмял да дръпне единия беглец за ризата. Останалите явно са били заети с това да им отварят портите на затвора. Защо, вместо да го дърпа за ризата, не е стрелял – остава загадка.

По-голямата загадка обаче дойде от официалните власти, които съобщиха, че от една година са знаели за подготвяното бягство, но “за жалост” рецидивистите успели.

В продължение на два дни вътрешният министър Валентин Радев не успява да обясни (а и не е питан особено настоятелно) защо МВР,  в което има специално звено за "оперативно обезпечаване на местата за лишаване от свобода", не е успяло нито да предотврати внасянето на оръжие, нито самото бягство.

Категорично неясно остава и какво налага в охраната на затвора да участва частна фирма – СОТ. За фирмата стана ясно от хаотичните обяснения, дадени първоначално от заместник-министър Проданов. Проверка на “Капитал” обаче сочи, че договор за охрана с частна фирма няма нито на сайта на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, нито на страницата на Министерство на правосъдието. 

Два вица за две седмици

Всъщност единственото, което се разбра от странните думи на всички властимащи, беше, че много се надяват да заловят бегълците. Разбира се, и че случаят е “много неприятен”.

На този фон обясненията на Валентин Радев, че рецидивистите едва ли ще избягат през границите, защото те се охранявали, не просто нямат никаква тежест, а са просто нелепи. Особено след случая от преди две седмици, когато всички гранични полицаи на Терминал 2 на летище София бяха напуснали постовете си и бяха оставили пасажерите от цял полет да преминат безпрепятствено границата - без никаква проверка.

Тези два случая – актуалният с избягалите затворници и предишният с “избягалите” от постовете си граничари – не са илюстрация само за напълно пробитата система на сигурност в България. Те са снимка на цялостния институционален хаос. Ето само един малък пример: ако се оплакват, че затворниците нямали работа, защо тогава се наема външна фирма за хигиената? Друго смущаващо е частната охрана – нали само преди седмици премиерът Борисов се ангажира с отпускането на допълнителни средства за надзирателите! Да не говорим за по-сериозните проблеми: за пренаселеността на затворите, за корупцията (нали пистолетите не се материализират сами в местата за лишаване от свобода!?), както и за цялостното безхаберие (двама маскирани посред бял ден чакат необезпокоявани в кола пред входа на затвора). Безхаберие е и да напуснат постовете си граничните полицаи на Летище София, оставяйки държавната граница неохранявана.

Какво разбираме от всичко това?

Сигурността в България е подкопана на всички нива - от входа, до изхода. От границата, до затвора. Институциите не просто са безпомощни, те са нелепи. И е цяло чудо, че щетите не са по-големи. 

Предпоставката за всичко това е корупцията, която тотално е прояла правовия ред. И липсата на каквато и да е политическа отговорност за нея. На най-високо държавно ниво. Корупцията, която не просто внася пистолет на затворник, а тази корупция, която прави тази пратка възможна. Тя започва оттам, че всичко е възможно – на всякакво ниво. 

За да се случва повсеместната корупция, която е стандарт, стигаме до другата предпоставка: зависими и необразовани политици. За първото е необходимо само да видим отношенията Борисов – Пеевски, а за второто само да чуем "историческата справка" за Граф Монте Кристо, която ни представиха Данаил Кирилов и Цветан Цветанов. 

Впрочем, ако има по-голяма опасност за едно общество от двама рецидивисти, избягали от затвора, това са политици, които смятат творчеството на Дюма за документалистика.