България в руската орбита на глобалния свят

В предговора на книгата някогашният съветски деятел Евгений Примаков казва, че в бившите социалистически страни след промените има два вида политици – едните обръщат гръб на Русия, а другите съчетават присъствието си в структурите на Запада със стремеж към развитие на многостранни отношения с Русия. Примаков е съвсем прав, когато определя Първанов като еднозначно ратуващ за втория път.

Ценностите на Запада или „славянското братство”?

Определението му за първия тип политици обаче е твърде едностранчиво. Просто Примаков е представител на онази, по-многобройна част от руския елит, която се чувства загърбена от всеки, който има достойнството и куража да застане срещу нея със собственото си лице. Който не се извинява непрекъснато и не се държи, сякаш съжалява за собствения си избор.

В случая – да бъде част от структурите и от ценностите на Запада. Първанов наистина не е от този тип политици. Иначе не би си позволил дни след края на кошмара с газа да каже, че „самите българи сега гледат на западния си избор в друга светлина и все по-често си спомнят за нашето славянско братство”.

Задоволство и благодарност без условия

Практическите резултати от посещението му също са красноречиви. Първанов не получи нищо, ако не броим признанието /не извинение/, че България е най-пострадалата страна от газовата криза, поредното споразумение за „окончателно” изплащане на руския дълг и папката с неизвестно каква малка част от българските архиви, отмъкнати от Съветската армия.

Иначе беше пратен да търси компенсации за щетите от спрения руски газ в Киев, а въпросът за преразглеждане на газовия договор с много уговорки бе изпратен в бъдеще неопределено време. Нещо като в стария виц – „въпросът се урежда, шефът каза: ще видим”. Настина, може някой от посредниците да отпадне, но затова пък "Газпром" ще получи достъп до газоразпределителната мрежа и пазара на дребно в България.

Същевременно Първанов прие със задоволство и благодарност, да строим по-бързо и по-голям „Южен поток”. Тоест, да диверсифицираме усилено пътя на руската газова търговия, като й помогнем да заобиколи Украйна. И отново няма и намек за някакви условия от българска страна. Въобще България се държи с Русия, сякаш тя е някакъв благодетел, а не страна, която е заинтересована да продава газ.

Политически световъртеж

Сега България продължава да се върти в орбитата на Русия. Или се опитва да лети едновременно в две орбити. Резултатът е трагикомичен като в познатата сцена от "Автобиографията" на Нушич - ученици изобразяват слънчевата система. Учителят разпределя ролите, всяко дете е космическо тяло и се върти едновременно около оста си и около слънцето. А спътниците се опитват да се въртят допълнително и около някоя планета.

Така изглежда мястото на България в глобалния свят в интерпретацията на Първанов и политици като него.