България да поиска гаранции от Косово, че няма да подкрепя искания за автономия на други етнически малцинства

Според Илчев версиите за това кога, как и с кого България да признае Косово се усложняват, въпреки че всяка българска политическа партия твърди, че разполага с финализирана гледна точка:

"Общо взето няма особено голяма логика или специфична такава колко бързо да се признае или колко бавно да стане това, защото все още няма изказвания на всички, ангажирани в този процес, които еднозначно да потвърждават част от условията, които се формулираха напоследък или да ги отхвърлят, а какви са тези условия."

"Смята се, че ситуацията е много подходяща за България да артикулира едно от очакванията си, а именно че наред с всички малцинствени групи в бъдещата косовска държава, ще бъдат защитавани добре и правата на група граждани, за които ние смятаме, че имат българско етническо самосъзнание, но по една или друга причина не са могли или не са желаели да го изявяват досега. Много важно е също така да се види

Какви са нормите в конституцията на Косово и как те оразмеряват правата на малцинствените групи

както в контекста на сегашната сутуация, така и в един по-дългосрочен план. Също така е важно, какви ангажименти косовските власти ще поемат от своя страна вече като власт и с по-различен статут за стабилността на региона като цяло."

Според Станимир Илчев България трябва да включи в позицията си за признаването на Косово условието, косоварската държава да не подкрепя исканията за автономия на други малцинствени групи, на първо място албанците в Южна Сърбия и в Западна Македония.

"Наистина става много интересно дали Косовските власти след година, две или пет ще пресичат решително пропаганда, действия и организационни форми, които водят до действия, свързани със спечелване на статут като косовския за албанците в Южна Сърбия и Македония. Според мен това не само не е маловажно, но става още по-важно това да се направи под някаква форма, то би могло да бъде част от българската позиция с цел да се успокоят гласовете в някои радикални политически среди в Южна Сърбия и Западна Македония."

България не бива да се бави твърде много с позицията си за статута на Косово

тъй като рискува да попадне сред страните с позиция срещу тази на основните играчи в ЕС. В същото време:

"Ако страната ни избърза и то по начин, който да прилича по-скоро на припряност, ще бъде заклеймена от сръбските политици като отклонила се от невидимите, но здрави според тях параметри на славянското и православното сътрудничество. Тоест и в двете версии, на избързването и забавянето, се крият преимущества и недостатъци и според мен няма човек, който да се ангажира с баланс на тези преимущества и недостатъци в момента, тази калкулация е много сложна и много чувствителна. От една страна ние можем да претърпим от бързо признаване на Косово преки щети, макар и в по-малък размер. Рискуваме недай боже да бъде изгонена дипломатическата ни мисия в Белград или пък да бъдат нападнати български граждани, включително пътуващи и транзитно през страната, да бъдат предизвикани щети на фирми, които работят в Сърбия, да бъдат предизвикани проблеми, свързани с транспорта, по границата и с митническото обслужване и т. н. А какво бихме спечелили, ако се съобразим с тази донякъде финална фаза на процеса, свързана с Косово. Бихме спечелили признание за това, че работим според стандартите на модерния свят, че отдаваме дължимото на положението, в което се намираха албанците по време и след режима на Милошевич, че помним историята и знаем, че сръбската версия за Косово не е единствената и естествено, че не е безспорна."