България днес - през очите на хора, които я познават

В германската столица се проведе голяма конференция под надслов „България, моментна снимка 10 години след приемането в ЕС и в навечерието на българското европредседателство". Тя беше организирана от германското Дружество за Югоизточна Европа, от фондация „Конрад Аденауер“, от Германо-българския форум и от Източния съвет на германската икономика. Колегата Александър Андреев, който водеше един от тематичните панели, твърди, че равнището е било изключително високо, дискусиите – много съдържателни и интересни, а участието на експерти, учени, журналисти и хора, които се интересуват от България – многолюдно. Ето още от неговите лични и неизчерпателни впечатления.

През втория ден от конференцията най-силно впечатление ми направиха един оратор и една тема. Ораторът беше бившият министър на правосъдието Христо Иванов, който говори за злополучната съдебна реформа в България.

А темата, която обсъди друг кръг експерти, не случайно е в центъра не международното внимание в момента: общата политика по сигурността и отбраната в Европа, която винаги и сякаш неизбежно стига до миграцията и бежанците.

Христо Иванов, за разлика от повечето други оратори, говори политически, а не експертно. Каква е целта на съдебната реформа? На този въпрос бившият министър даде очевиден отговор, който обаче в обществената дискусия често пъти се замъглява. „Целта е съдебната власт да бъде ефективна превенция срещу корупцията“, каза Иванов и иронично добави, че иначе за съдебна реформа може да бъде обявено какво ли не. Например, да се сложат електронни табла пред съдебните зали или да се смени дограмата на прозорците.

Христо Иванов обясни, че някои процеси в българското общество изобщо не са хаотични, както изглеждат, а вървят съвсем целенасочено. Тук той включва тревожното състояние както на повечето български медии, така и на съдебната система. Това, според него, е „моделът пленяване на държавата", който в България не е метафора, а реалност. Бившият министър все пак посегна към метафорите, когато реши да обясни защо всичко това, което се случва в България, е важно за европейците и за германците. Защото, според него, корупцията е „новият комунизъм", тя е новата „систематична заплаха за сигурността" на всички.

Завладяната държава

За завладяването на държавата, на икономиката, на съдебната система и на медиите говори и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той разшири рамката и обърна поглед към случващото се в други балкански страни, където, според него, възниква една така наречена „стабилокрация“ –полудемократични режими, които обещават на Европа стабилност, но като цена искат да си развържат ръцете за авторитарно управление у дома. Стефанов обърна внимание и на друго. Да, в Западна Европа също има корупция, призна той, разликата обаче е в това, че в Източна Европа има уникално проникване на организираната престъпност в съдебната система. Ако европейският Механизъм за сътрудничество и наблюдение за България бъде прекратен, без да има видим напредък в проблемните области, това само ще увеличи недоверието на българските граждани както към българските, така и към европейските институции, смята Стефанов. Михаел Хайн от университета в Гьотинген констатира, че и в момента българите се доверяват повече на европейските, отколкото на българските институции. Той анализира отношението на българите към прехода и демокрацията, а като реплика на изнесените от него цифри аз го попитах: „Защо се оказва, че в България по-богатите хора имат повече доверие в демокрацията и в ЕС?" За съжаление, до дискусия по този въпрос така и не стигна…

И Антоний Гълъбов говори критично за състоянието на правовата държава в България. Неговият тъжен извод гласи: в момента огромната част от българското общество се връща обратно в ролята на поданик.

Има и поводи за известен оптимизъм

По-оптимистичен прочит на ситуацията предложи шефът на представителството на германската фондация „Конрад Аденауер“ в София Торстен Гайслер, който – като добър познавач на Румъния – припомни, че в последните доклади на Еврокомисията за двете страни оценката за България все пак е била по-благоприятна. Разбира се, има още недъзи, например нарушения на човешките и малцинствени права, каза Гайслер, но те не са систематични, а успехите на България не бива да се премълчават. Според Торстен Гайслер, който има зад гърба си сериозна политическа кариера, корупцията в България е най-вече наследство от османското и от комунистическото време.

Корупцията вреди на икономиката, заяви Митко Василев, шеф на Германо-българската търговска камара.  Но иначе той демонстрира икономически оптимизъм за страната. „В момента има повече светлина, отколкото сенки", каза той и обясни, че икономическата ситуация е стабилна, и че на един голям югоизточноевропейски пазар България може да играе интересна роля. Според Василев, тази година двустранният стокообмен между България и Германия ще надхвърли 7 милиарда евро, което ще бъде исторически рекорд. Василев обаче се тревожи, че „изтичането на мозъци" обезкървява българската икономика. За същото отвори дума и бившият министър на икономиката Теодор Седларски, който постави важен акцент: „Мнозина питат: Добре, икономиката расте, но каква полза има от това обикновеният човек, пък и онези, които обезсърчени напускат страната?"

Предизвикателни тези

Понеже не е възможно да преразкажа дори само отгоре-отгоре съдържанието на 10-часовите, изключително интересни и професионални дискусии в Берлин, ще завърша с няколко цитата, които са фиксирали темите и атмосферата на дискусията:

Гералд Кнаус, чиито възгледи за миграцията ще Ви представим в отделна публикация: „Като председател на ЕС България може да играе важна роля по въпроса за бежанците и миграцията – най-експлозивния въпрос в момента. Това е предизвикателство за София, която би могла успешно да създаде не само инструментите, но и политическия консенсус по въпроса за бежанците и миграцията."

Йордан Божилов, председател на софийския „Форум за сигурност": „Връзките между каналджиите и организираната престъпност непрекъснато се разширяват. (…) Смятаме, че по време на българското европредседателство рискът от тероризъм в България ще се увеличи."

Михаел Хайн: „Българите обикновено се управляват от неправилните хора."