Медии и наблюдатели от чужбина за ситуацията в България

"Най-големият губещ на тези избори е Бойко Борисов, който от 2009 година насам почти непрекъснато ръководи правителството и една партия, която според обозначението си е християндемократическа", пише в началото на анализа си Катрин Калвайт. Според нея, Борисов и ГЕРБ са спечелили едва 25% (изгубвайки 7 пункта) най-вече поради това, че особено на младите и на живеещите в чужбина българи вече им е писнало. „Те не желаят и занапред страната им да се споменава преди всичко във връзка с мафията, сенчестата икономика, медийната цензура и липсващата независимост на съдилищата.“

Катрин Калвайт отбелязва още, че се е сринала и БСП, която под ръководството на новата си председателка се е забъркала във вътрешни борби за власт и е провела национал-популистка кампания. Според Калвайт, сърцата на хората са били спечелени най-вече от две малки партии, окрилили надеждите на българите по време на протестите срещу корупцията и злоупотребата с власт – ДБ и ИСМВ. След като накратко описва тези две партии, авторката отбелязва: „Изненадващ успех отбеляза обаче един мъж, който представи неясна политическа програма и не участва в нито един тв-дебат – освен по своята телевизия.“ Тя информира читателите на „Зюддойче Цайтунг“ за „необичайното име“ на партията и за постигнатия резултат, след което вписва ИТН и Слави Трифонов в по-широк международен контекст:

Сформирането на правителство ще е трудно

„Възходът на Трифонов продължава една тенденция както в Европа, така и в САЩ: звезди от телевизията и шоу-бизнеса влизат в политиката. Редом с най-известната личност сред тях, Доналд Тръмп, през последните години редица представители на развлекателния бранш направиха партии и политическа кариера: италианецът Бепе Грило, украинецът Володимир Зеленски, словенецът Мариян Шарец. Трифонов, един забавен човек с характерна глава, спечели най-вече сред младите гласоподаватели.“

В края на анализа си Катрин Калвайт пише, че сформирането на правителство ще бъде трудно поради взаимни нетърпимости и откази да се влиза в коалиция. Тя цитира и оценката на германската фондация „Фридрих Еберт“ (близка до социалдемократите), според която победата на Борисов е „пирова“. В друг кратък предизборен анализ на същата фондация се отбелязва, че в момента „България е приклещена от три кризи: в здравеопазването, в икономиката и в политиката.“

Нека цитираме още оценки от германските политически фондации. В анализа на Торстен Гайслер, представител на близката до ХДС/ХСС фондация „Конрад Аденауер“, между другото четем: "ГЕРБ агитираше със съобщението, че добре направлява България в условията на кризата с коронавируса. А също така с все още добрите макроикономически показатели и с модернизацията на инфраструктурата. Изборният резултат обаче показва, че обвиненията на опозицията срещу ГЕРБ, че не се бори решително срещу корупцията в страната и не прави достатъчно за върховенството на закона, дават ефект.“

"Катастрофа за БСП"

Торстен Гайслер в детайли анализира изборните резултати на отделните партии, като за ИТН подчертава, че е спечелила гласове сред младите, сред българите в чужбина и сред обичайно негласуващите. „За БСП изборите бяха катастрофа,“ пише той. Към края на анализа си авторът се спира и на още един аспект:

„Бъдещите президентски, а евентуално и нови парламентарни избори ще окажат своето въздействие и върху българската позиция за старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Вярно, че националистите изпаднаха от парламента, но националистически тонове се чуват и другаде. Те намират отзвук у много българи, а онези, които им се противопоставят, поемат сериозен риск.“

Либералната германска фондация „Фридрих Науман“ (близка до СвДП) преди изборите в България също публикува анализ от своя представител в София Арет Демирджи, в който авторът описва с няколко щриха политическата нагласа на Бойко Борисов: „От своите гражданки и граждани той очаква не доказателства за лоялност, а да си мълчат и да преглъщат всички онези сенчести гешефти, без които „системата Борисов“ не може да функционира. Хората търсят стабилност и сигурност, особено във времената на пандемия, а партийният пейзаж е разпокъсан. Всичко това е добре дошло за правителството.“

Това е някакво начало

Авторката на анализа в „Зюддойче Цайтунг“ Катрин Калвайт е написала и кратък коментар, в които прогнозира раздвижване и напредък – не само за България: „В държавите членки на ЕС Полша, Словения и България, но също така в кандидатстващите за членство Сърбия и Черна гора напоследък стана по-спокойно – въпреки голямото недоволство срещу управляващите. Независимо от това изборните резултати, например в България, показват, че нещата са се пораздвижили. Една част от населението, млади хора с опит от чужбина и с привързаност към интернет, вече не желае да се примири с онези структури, които обслужват най-вече клиентелистката икономика. Тези хора имаха нужда от картинен пример и доказателства. И ги намериха в едно видео за обществен плаж, незаконно окупиран от един олигарх. Сега правителството и печалбарите покрай него вече нямат мнозинство. А това е някакво начало.“