''България е сляпа, Румъния - едноока''

Дели ги само Дунавът, но въпреки това България и Румъния са чужди една на друга, пише германският вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" в статия с многозначителното заглавие "Еднооката от двете слепи Дунавски сестри". Вестникът цитира млада румънка с думите: "От пограничен район съм, но семейството ми никога не е имало взимане-даване с българите. Нито преди общото ни присъединяване към ЕС през 2007 година, нито след това”. Според нея и според много други нейни сънародници, Румъния гледа по-скоро към Европа: към успешни модели като Полша, а защо не и към Австрия.

Заедно и в добро, и в лошо

Според германския вестник, България и Румъния все още си приличат и в доброто, и в лошото. Това важи най-вече за измъчените политически решения и за хаоса, който възниква около тях, особено във времена на избори. Така например президентският вот в Румъния породи съмнението, че на румънците в чужбина умишлено е било попречено да гласуват. В резултат - външният министър подаде оставка. А предсрочните парламентарни избори в България родиха един измъчен кабинет, петият за две години, който освен всичко друго трябва да възстанови и доверието във финансовите институции.

Прилики има и в икономическите показатели на двете съседни страни, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". 25 години след падането на Желязната завеса и 7 години след приема им в ЕС, икономическият напредък на двете страни е неоспорим, като Румъния има незначителна преднина пред България. Букурещ отчита 41% реален ръст на БВП от 1990 година и 7 на сто от 2007. София може да се похвали съответно с 32 и 5 процента. Покупателната способност в Румъния е 56 на сто от средния показател за ЕС, а в България процентът е 48.

България ще остане догонваща

"Еднооката от двете слепи Дунавски сестри" явно е Румъния, а България и занапред ще трябва да догонва, констатира германският вестник и цитира икономиста Габор Хуня от виенския Институт за международни икономически изследвания. Според него Румъния участва много по-добре в международното разделение на труда. Тя спечели от пренасочването на производства с висока добавена стойност като автомобили и домакински уреди към Източна Европа. На всичко отгоре Румъния притежава значително по-големи залежи от природни богатства и внася едва 20% от необходимия ѝ газ, докато България е силно зависима от руския енергиен внос. Анализаторът на "Райфайзен Рисърч" Гунтер Дойбер също поставя Румъния пред България. Според него институциите северно от Дунав са по-надеждни, а олигархическият капитализъм в Румъния не е толкова могъщ.

Четири държави, един проблем: могъществото на олигарсите

Тъкмо олигархическият тип капитализъм дава основание на Рудолф Херман от "Нойе Цюрхер Цайтунг" да събере под общ знаменател България, Румъния, Молдова и Украйна - нищо, че две от тях са пълноправни членки на ЕС, а другите две могат само да мечтаят за прием в Общността. И в четирите държави, пише авторът, комунистическият елит от втория ешелон на властта овладя ключови позиции в икономиката и политиката. Възникнаха олигархични образувания, които си поделяха тортата и пречеха на реформите - а без реформи няма благоденствие за широките слоеве от населението. Новите олигарси постепенно укрепиха икономическите си и политически позиции, а от този момент нататък прозрачните институции и демократичните процедури се превърнаха в заплаха за тяхната власт. Тъкмо поради това в България, Румъния, Молдова и Украйна не протече онова личностно обновяване на политическия елит, което видяхме в новите членки на ЕС от Централна Европа и Прибалтика. Най-шокиращият пример в това отношение са България и Украйна, където политическата класа на практика вече от 25 години се върти в един и същи кръг. И начело винаги излизат едни и същи имена, пише авторът и поставя протестите в София и в Киев под общия знаменател на съпротивата срещу олигархията.

В края на статията си Рудолф Херман търси поуки от опита с България и Румъния: "През 2007 година двете страни бяха приети в ЕС, въпреки че изоставаха с реформите. Това беше политическо решение. Днес европейците трезво го преосмислят - което не е добра новина за Украйна и Молдова", заключава Рудолф Херман.