България - жестоко извозена?
23 септември 2011
За пореден път европейските страни не успяха да се споразумеят за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, след като Холандия и Финландия блокираха дискутираното поетапно приемане на двете страни. Аргументът им е до болка познат - недостатъчният напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Разочарование в София и Букурещ
Немскоезичните медии коментират нашироко срещата на вътрешните министри от ЕС, на която се стигна до този пореден отказ. Австрийският "Винер Цайтунг" излиза на заглавната си страница със статия под надслов "Жестоко извозване на България и Румъния". Въпреки че на двете държави беше дадена перспектива за членство и въпреки че изискванията за това членство са изпълнени, Европа не изпълни обещанието си, пише "Винер Цайтунг".
На темата се спира и списание "Фокус". Изданието пише, че ЕС е дълбоко разединен по въпроса за приемането на България и Румъния в Шенген и затова засега "замразява" проекта. В статията на "Фокус" е цитиран евродепутатът Манфред Вебер, който казва, че ЕС не бива да става заложник на десните популисти в две от страните-членки, разбирай Холандия и Финландия.
Германският "Зюддойче Цайтунг" също коментира отказа за приемане на двете страни в кръга на 25-те Шенгенски държави. "За втори път тази година България и Румъния трябва да отложат присъединяването си към кръга на пълноправните членове. Не беше определена и нова дата. Според европейски дипломати, предвиденото отваряне на морските и въздушни граници в края на октомври става невъзможно. Следващата възможна дата би била едва през март 2012 година", пише вестникът.
Онлайн-изданието на австрийския вестник "Курир" излиза със заглавие "НЕ на разширяването на Шенген". В публикацията четем: "Разочарованието в България и Румъния е огромно. Ветото на Холандия и Финландия осуети приема на двете страни в Шенген. Не бе гласувано дори компромисното предложение за поетапно отпадане на граничните контроли. Въпреки недостатъците в борбата срещу корупцията, европейските партньори трябваше да признаят, че Румъния и България изпълняват техническите изисквания за членство в Шенген", пише изданието.
Страхът от нови грешки
Потърсихме за коментар и двама германски експерти: д-р Хайнц Брам и разследващия журналист Юрген Рот - и двамата добри познавачи на България. Д-р Брам подчертава, че членството в Шенген се базира не на приятелства и контакти, а на интереси. Което обяснява и факта, че макар Борисов да изтъква добрите си отношения с германската канцлерка Меркел, това политическо приятелство не успя да помогне на България за Шенген. Твърде лош беше опитът с подранилото приемане на България и Румъния в ЕС - сега страните от Шенген не искат да повтарят тази грешка, казва д-р Хайнц Брам.
На подобно мнение е и германският разследващ журналист Юрген Рот. Според него Румъния няма основания да се оплаква, че не я приемат в Шенгенското пространство. И до ден днешен корупцията "манифестира" из цялата страна, твърди Рот. А за България той казва следното: "В България има известен напредък по отношение на съдебната система. В смисъл, че правителството е гласувало определени закони, които обаче правосъдието, по една или друга причина, не е в състояние да приложи на практика. Знакови фигури от престъпния свят все още са на свобода. А самите престъпници нямат нужда от Шенген. Те отдавна оперират и в Шенгенското пространство, и извън него", казва в заключение Юрген Рот.